Служебният финансов министър Людмила Петкова продължава да поддържа внесения от правителството в Народното събрание Бюджет 2025 въпреки смазващите критики от икономисти и позицията на БНБ, че такъв бюджет не трябва да се приема. 

Бюджетът предвижда нечувано раздуване на разходите с 20 млрд. лв. до 46% от БВП, като срещу тях са заложени 20 млрд. лв. допълнителни приходи, които според експерти са крайно нереалистични. 

Министерството на финансите планира приходите в държавния бюджет през 2025 г. да са 92.485 млрд. лева. Това е ръст с 20.243 млрд. лева спрямо очакваните приходи през 2024 г., каза в парламента Людмила Петкова, която бе повикана на изслушване от депутатите. По думите ѝ данъчно-осигурителните приходи ще се увеличат с 15.6 млрд. лева спрямо 2024 г.

Разходите в проектобюджета за 2025 г. са 98.9 млрд. лева, което е ръст от 20.1 млрд. лева спрямо очакваното за разходите за 2024 година. Увеличението им идва основно от заплати и пенсии, посочи Петкова, цитирана от БТА.

В инвестиционната програма е приет нов подход, но за всички започнали проекти са предвидени средства за 2025 година. Сега за да може едно ведомство да направи инвестиция за дълготрайни материални активи (ДМА), то трябва да мине през постановление на Министерския съвет. Това го преодоляваме, като парите по приложение 2 на държавния бюджет се предоставят по бюджетите на съответните разпоредители на бюджета, уточни тя. За 2025 година проектите в инвестиционната програма са разделени на три основни групи. Първата група е за проекти, свързани с административна дейност – като придобиване и ремонт на ДМА. Втората група са за проекти в областта на електронното управление, третата – за стратегически инвестиционни проекти.

За 2025 година се предвиждат 14.3 млрд. лева за капиталови разходи, което е ръст с 4.3 млрд. лева спрямо програмата за тази година. От тях от европейските програми са 7.2 млрд. лева и 7.1 млрд. лева от държавния бюджет. За министерства и ведомства се дават 3.4 млрд. лева, за общините – 1.15 млрд. лева. Но за общините има и други пари и те общо стават 2.3 млрд. лева за капиталови разходи, каза финансовият министър.

Данъчната амнистия е практика на Запад 

Данъчната амнистия е практика, прилагана от много европейски държави, както и в САЩ, Канада и други страни, посочи още Людмила Петкова.

Първата от двете данъчни амнистии е за декларирани, но невнесени данъчни и осигурителни вноски до края на 2024 г. С нея ще се опрости наказателната лихва за тези, които изплатят главницата на задълженията. Анализ на МФ показва, че от 2020 г. значителна част от фирмите изпитват затруднения. Те декларират задължения към фиска, но имат проблеми да ги плащат. Мярката не само ще осигури пари за бюджета, но и ще подпомогне бизнеса и общините, които също дължат пари на бюджета. С дългове към бюджета фирмите имат проблеми за получаване на свежо финансиране, допълни Петкова.

Другата амнистия е за недекларирани задължения, но приходите от нея не са особено големи.

За двете амнистии е нотифицирана Еврокомисията и международни институции, които се борят с финансирането на тероризма и прането на пари, посочи Петкова.

Увеличаването на данъчните ставки за повишаване на приходите в бюджета би имало негативно влияние, каза министърът на финансите. Увеличаването на ДДС ще окаже пряко влияние върху инфлацията и върху покупателната способност на населението особено на групите с ниски доходи. Увеличението на ставката на корпоративния данък ще окаже влияние върху инвестициите и икономическото развитие, а на ставката на данъка върху доходите на хората ще намали разполагаемия им доход.

Вдигането на ДДС с един процентен пункт би донесло 1 млрд. лв. в хазната, вдигането на осигурителните вноски отново с 1 пр. п. – ще увеличи приходите със 600 млн. лева, а на корпоративния данък, отново с един процентен пункт – с 500 млн. лева, посочи Петкова. За следващата година през бюджета МФ иска да събере и разпредели над 20 млрд. лева повече от 2024 г.

Не е имало натиск от банките, но сметките не излизат

Министър Людмила Петкова се опита да обясни пред депутатите защо се е отказала да предложи данък върху свръхпечалбите на банките, каквото намерение имаше първоначално. В отговор на въпрос от "БСП-Обединена левица" в рамките на блицконтрола тя посочи, че са провели среща с Асоциацията на банките и са направили анализ какви данъци ще бъдат платени от тях за 2025 г., имало е и среща с ръководството на Българската народна банка (БНБ).

Петкова обясни, че е в сила т.нар. минимален глобален данък и банките вече ще заплащат 15% ставка – 10% корпоративен данък и още 5%. При обсъждането банките предоставили информация, че плащанията им за 2025 г. ще бъдат в размер на 1.125 млрд. лева.

В тази връзка направихме анализа, че това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и затова се отказахме от данъка, обясни министърът на финансите. Това, което ще постъпи, е почти на 95% от прогнозата на МФ за постъпления от данък върху свръхпечалбите на банките, допълни тя.

Проверка на Mediapool обаче показва, че сметките на Петкова не излизат. Глобалният данък от 15% е в сила от тази година, макар да се плащат само авансови вноски по него. Той не важи за всички банки, а само за онези, които отговарят на съответната евродиректива. Проблемът в сметките е, че те не се връзват. При влязъл в сила глобален данък тази година (макар и с плащане само на авансови вноски) в Бюджет 2024 бяха заложени 310 млн. лв. от корпоративен данък от финансови институции (основно банки). Най-актуалната прогноза е, че в крайна сметка от данъка тази година ще бъдат събрани 645 млн. лв. (двойно над прогнозите). Догодина обаче приходите по същото перо (при печалба, равна на тазгодишната и без данък "свръхпечалба") са заложени да скочат рекордно до 1.5 млрд. лв., след което, през 2026 г., ще се свият до 710 млн. лв. Тези числа по никакъв начин не могат да бъдат обяснени с глобалния данък от 15% върху най-едрите бизнеси в България.

Людмила Петкова посочи, че с ръководството на БНБ са коментирали данъка върху свръхпечалбите на банките и как би се отразил допълнителен данък на показателите им. Затова се отказахме от данъка, а не защото е имало натиск от банките, по-скоро имаше среща с БНБ по отношение на финансовата стабилност на страната и как би се отразил данъкът, заяви тя.

На въпрос на "Възраждане" за размера на държавния дълг, министър Петкова каза, че за 2025 г. е предвиден по-голям размер на дълга. Предвижда се този дълг да покрие не само дефицита за текущата година, но има и рефинансиране на стар дълг, предвидени са средства за увеличаване капитала на Българската банка за развитие с цел подпомагане на малките и средните предприятия, както и в случай на необходимост, предоставяне на средства за увеличаване на капитала на БНБ, посочи тя.