В безпрецедентно остра позиция Българската народна банка (БНБ) се обяви против приемането на Бюджет 2025. Освен че се обявява срещу икономическите политики, заложени в проекта на Людмила Петкова, БНБ смята, че се предлагат незаконни разпоредби. Една от тях (чл. 108) посяга върху увеличението на капитала на централната банка, което според БНБ противоречи на Договора за функционирането на ЕС.

Правителството иска БНБ да преведе в Бюджет 2025 вноска от 1 млрд. лв. от управлението на международните валутни резерви на страната. По същата линия тази година в Бюджет 2024 бяха внесени 660 млн. лв. В същото време централната банка е длъжна да задържи сумата, защото според новия закон за БНБ, който ще влезе в сила от деня на въвеждането на еврото у нас, капиталът на БНБ трябва да се увеличи от сегашните 20 млн. лв. на 1 млрд. евро (около 1.9 млрд. лв.).

"За БНБ е налице влязло в сила законово задължение да заделя средства от годишното превишение на приходите над разходите за увеличение на основния си капитал до достигане на размер от 1.9 млрд. лв. Законът за БНБ предвижда, че остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася в приход на държавния бюджет след съответните отчислявания за фонд "Резервен" и след заделяне на необходимите суми за фондовете със специално предназначение, какъвто е и специално учредения фонд "Увеличение на основния капитал на БНБ" в изпълнение на § 9 от Закона за Българската народна банка (обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г.). В този смисъл, въвежданото с чл. 108 от законопроекта ограничение демонстрира не само незаконосъобразно противоречие с устройствения закон на централната банка, но и пряка намеса във финансовата независимост на централната банка", коментира централната банка.

Минути след публикуването на позицията на БНБ министър Людмила Петкова обясни, че ще предложи текстът да влезе в сила след съгласуване с Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) с цел "правна сигурност", за да не се попречи на влизането на България в еврозоната. "Знаем за острата реакция на банката. Предлагаме този 1 млрд. лв. да бъде внесен в бюджета, а в случай на необходимост да бъде предоставено финансиране на банката за увеличаване на капитала", обясни Петкова. Тя каза, че тази година се очаква превишението на приходите над разходите на БНБ, което идва главно от управление на резервите, да бъде към 1.6 млрд. лв. По думите на Петкова БНБ така или иначе ще има нужда от допълнително финансиране от бюджета, ако България бъде приета в еврозоната.

БНБ напомня, че в правото на ЕС има изрична забрана държавите членки да допускат техните национални централни банки да попадат в ситуация на недостатъчен нетен собствен капитал. Според банката е абсурдно подобен текст да не бъде съгласуван с Европейската централна банка и то в момент, когато България се надява да влезе в еврозоната.

Управителят на БНБ Димитър Радев се оплаква и от прекомерно кратките срокове за изготвяне на становище по проектобюджета – "в рамките на половин работен ден".

"Българската народна банка изразява категорична позиция против предложения
проект на държавен бюджет за 2025 г. и неговото приемане", пише в острото становище, подписано от Радев. Откакто е на поста, той никога не е критикувал толкова категорично който и да било проектобюджет. 

За БНБ нарастването на бюджетните разходи до 46% от БВП (99 млрд. лв.) е тотално неприемливо и такъв размер не е наблюдаван в последните 25 години след банковата и фискална криза от края на 90-те години насам.

"Продължаващото силно нарастване на текущи бюджетни разходи с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3% от БВП, води и до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и също така застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, тъй като се създават рискове за изпълнението както на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, така и на критерия за ценова стабилност", коментира в позицията си БНБ.

Според централната банка са налице значителни рискове пред изпълнението на приходната част на бюджета при реализиране на по-ниски от заложените ефекти от предвидените мерки и при по-неблагоприятно развитие на международната икономическа среда. При допускане за осъществяване на планираните капиталови разходи в проектобюджета за 2025 г. реализирането на значителните рискове по приходната част на бюджета ще доведат до надвишаване на границата за бюджетен дефицит от 3% от БВП, смята БНБ. 

Централната банка настоява за залагане на резерв и буфер в бюджета в случай на неизпълнение на приходната му част.