Кабинетът на Румен Радев ще поиска от Народното събрание разрешение да изтегли още 3.8 млрд. евро нов дълг преди гласуването на Бюджет 2026, с който ще бъде определен таванът на целия позволен дълг за годината. Това става ясно от прието от правителството на 20 май решение за одобряване на законодателната му програма за месеците май и юни, за което първо съобщи изданието "Сега".

Сумата от 3.8 млрд. евро би възлязла на около 3% от БВП, какъвто е и допустимият таван на бюджетния дефицит. Освен това от началото на годината правителствата на Росен Желязков, Андрей Гюров и Румен Радев вече изтеглиха максимално допустимите според удължителния бюджет 1.4 млрд. евро, които са необходими за покриване на падежиращия стар дълг тази година.

Не е ясно обаче дали общата сума от 5.2 млрд. евро ще е планираният таван на дълга за цялата година, или тази сума ще бъде надвишена. Вицепремиерът Иво Христов заяви преди дни, че България може да си позволи "малък свръхдефицит" до около 4% от БВП. Около тази цифра са и очакванията на Европейската комисия за дефицита на България тази година.

Финансовият министър Гълъб Донев също вече заяви, че не е проблем дефицитът да е над 3% от БВП, стига да се управлява. Това означава, че дългът за годината може да надхвърли сумата от 5.2 млрд. евро. За сравнение, несполучилите проекти на Бюджет 2026 на правителството на Росен Желязков залагаха дълг от около 10 млрд. евро.

От законодателната програма не става ясно защо правителството настоява за разрешение за дълга в спешен порядък – още преди гласуването на Бюджет 2026, който ще изясни въпроса в цялост, а предвижда това да стане с поредна промяна на удължителния бюджет. Между другото, такава е в ход и в момента – заради необходимостта от текст, с който минималната пенсия да се повиши със 7.8% от 1 юли, както и останалите пенсии. Този проект обаче е внесен от депутати от "Прогресивна България". По принцип само правителството може да внася проект за държавен бюджет, но не е ясно дали удължителният закон се води такъв, нито пък дали депутати могат да внесат сериозна промяна на тавана за дълга между първо и второ четене.

Бързането може да е например заради анализ, че в момента условията за емитиране на дълг на международните пазари са по-благоприятни от очакваните след няколко месеца. Целта на кабинета е също средствата да се ползват за префинансиране на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, чието плащане тече в момента, а очакваното възстановяване на парите от Брюксел ще е по-късно през годината, което създава ликвидни проблеми пред бюджета.

За първите два месеца на власт правителството на Радев си е поставило амбициозна законодателна програма с 68 проектозакона. Сред тях са проектите за защита от дела шамари срещу журналисти, за потребителските кредити, за лекарствата, за частната охранителна дейност, за водите и много други.