Министерството на финансите (МФ) ще подкрепи въвеждането на еднократен данък "свръхпечалба" и в енергетиката, ако депутатитите предложат подобна промяна. Това заяви зам.-министърът на финансите Людмила Петкова при обсъждането на пакета данъчни промени за 2027 г. на първо четене в бюджетната комисия във вторник. Петкова обясни, че министерството не е включило сектора в закона, защото се очаква общоевропейски данък за сектора. Извънредното облагане ще обхване секторите, които са формирали 60% от свръхпечалбата – банки, застрахователи, търговските вериги за храни с оборот над 5 млн. евро, фирмите за бързи кредити и обменните бюра. Очаква се общият приход да бъде 800 млн. евро.

"За" и "против" включването на енергетиката

Енергетиката е специфичен сектор, който прави вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" и от това зависят компенсациите на тока за бизнеса, подчерта Румяна Петрова от "Прогресивна България", която е и председател на енергийната комисия. Тя подчерта, че е по-добре да се изчака общоевропейското облагане. Зам.-министър Петкова добави, че гарантирането на средствата за компенсациите в Бюджет 2027 е приоритет, но въпреки това МФ би подкрепило включването на енергетиката сред секторите за облагане с еднократен данък "свръхпечалба", макар че едва ли, по думите ѝ, от това могат да се очакват особени приходи.

Още по темата

Кабинетът внася данък "свръхпечалба" в НС

04.11.2026 17:03 Цветелина Соколова

"Защо не сте включили енергетиката в данък "свръхпечалба". Ще предложим между първо и второ четене подобна промяна", заяви Мартин Димитров от "Демократична България". На същата позиция е и Асен Василев от "Продължаваме промяната". Той също е против данък "свръхпечалба", но ако властта реши да го въведе, според него в облагането трябва да се включи и частната енергетика. "Ако има сектор, който да е там, това са батериите и соларите. Ние финансирахме с обществени средства, през Плана за възстановяване и устойчивост, една индустрия, за да печата пари, заради лобизъм, минал през парламента, а сега я освобождаваме и от данък "свръхпечалба", каза Василев. Експерти обаче обясниха, че в момента в сектора на соларите и батериите се правят много инвестиции, които така или иначе намаляват печалбите и ефектът за бюджета може да не е голям.

Спорна защитна клауза за събирането на 800-те милиона

Зам.-министър Людмила Петкова обясни, че МФ е сложило в законопроекта "защитна клауза", която ще гарантира, че догодина засегнатите браншове няма да отчетат изкуствено занижени печалби, които да не се обложат. Петкова очаква 318 млн. евро от допълнителния данък да внесат банките, 53 млн. евро – телекомите, 167 млн. евро – търговията на дребно и 261 млн. евро – търговията на едро.

Мартин Димитров от ДБ обаче остро разкритикува "защитната клауза", тъй като, по думите му, тя е сменена между общественото обсъждане и внесения в Народното събрание проект и в момента е много проблемна. Първоначалто е предвидено контролният индикатор да е данъчната печалба, което е променено на счетоводен финансов резултат/нетни приходи от продажби. "Така облагането може да надхвърли 100% от печалбата през 2027 г. Причината е, че данъкът ще се смята върху фиктивна печалба. Данък ще се дължи и върху рязко по-ниска печалба, и при загуба. Изключение няма", алармира Димитров. От МФ не отрекоха, че са подсилили текста, за да са сигурни, че ще си съберат парите.

"За" и "против" данък свръхпечалба в процедура по свръхдефицит

Депутатите влязоха и в концептуален спор дали изобщо данък "свръхпечалба" трябва да се въвежда, въпреки че България в момента е в процедура по свръхдефицит.

Людмила Петкова обясни, че целта на МФ е да събере допълнителни приходи, без да засегне най-производителните сектори от икономиката, които имат нужда от инвестиции. Според председателя на бюджетната комисия Константин Проданов от "Прогресивна България" т. нар. windfall taxes (данъци върху извънредните печалби) имат своята история и практиката е да се въвеждат при кризи или специални икономически условия, в които определени сектори печелят конюнктурно не заради инвестиции и производителност, а заради пазарната среда. Той даде пример с печалбите на банките в последните години, които в голяма степен се дължат на ножицата между лихвите по кредитите и нулевите лихви по депозитите, с което се ощетяват спестителите. "Голяма част от банковите печалби не служат за реинвестиции, а се изнасят в чужбина като дивидент. Депозираните в Европейската централна банка милиарди от освободените резерви на банките срещу 2-2.5% лихва заради влизането в еврозоната не е печалба от по-добра предприемчивост", обясни Проданов.

Освен управляващите единствено Цончо Ганев от "Възраждане" обяви, че подкрепя данък "свръхпечалба", но според него трябва да се вдигне прагът на оборота на търговските вериги, които ще бъдат обложени. МФ предлага той да е 5 млн. евро, но е готово на дебат между първо и второ четене.

Още по темата

Банките намекнаха, че ще си избият данък "свръхпечалба" от лихвите по дълга на България

01.10.2026 20:01 Цветелина Соколова

ГЕРБ, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и ДПС се обявиха срещу извънредното облагане. "Такова нещо като свръхпечалба в икономическата теория, която аз съм учил, няма. Въвеждате този данък, защото нямате воля да намалите разходите в бюджета и затова измисляте какви ли не екстремни мерки. Това е вредно от икономическа гледна точна предложение", коментира Владислав Горанов от ГЕРБ.

Владислав Панев от "Демократична България" също заяви, че планираните 800 млн. евро няма как да бъдат събрани. Той даде пример, че банките лесно могат да обявят по-големи провизии и така да отчетат по-ниска печалба. Според него не е избран и моментът за въвеждане на новото облагане, защото догодина вероятността от икономическа криза е доста голяма. Лошо е подбран и базовият период, върху който ще се изчислява свръхпечалбата, защото две от годините бяха години на пандемия, каза Панев. Според него обменните бюра догодина няма как да излязат на свръхпечалба, при положение че техният голям оборот беше покрай смяната на левовете в евро, но от МФ отговориха, че очакват постъпления от 70 млн. евро.

Атидже Алиева-Вели каза, че ДПС няма да подкрепи проектозакона, защото въвеждането на данък върху свръхпечалбата е неправилна "паническа спешна мярка".

Застрахователите: Защо и ние?

От Асоциацията на застрахователите в България обясниха, че нямат никаква представа защо техният сектор е включен в извънредното облагане, при положение че той най-вероятно няма да генерира свръхпечалби, но влизането в списъка ще му нанесе голяма репутационна вреда. Застрахователното проникване в България е много слабо извън задължителните застраховки – например за застраховките "Живот", медицинските застраховки и тези срещу природни бедствия, а подобна мярка само допълнително ще отблъсне хората, каза Нина Колчакова, генерален директор на асоциацията.

По думите ѝ застраховането може да реши много социални проблеми и да защити социалните системи – например чрез медицински застраховки, застраховки срещу природни катаклизми и други. "Вие знаете ли, че когато природно бедствие мине през дадено населено място, около 80% от кредитите спират да бъдат обслужвани", попита Колчакова. Тя поиска данъчната отстъпка за работодатели, които застраховат служителите си, да се увеличи, защото сегашните 60 лева са от около две десетилетия и са крайно недостатъчни.

Освен това секторът ще бъде под натиск догодина заради плащането на огромната щета в системата "Зелена карта" заради отнемането на лиценза на "ДаллБогг: Живот и здраве".

Вижте тук детайли за основните данъчни промени в Бюджет 2027.