Най-мрачните прогнози за бюджетния дефицит през 2025 г. не се сбъднаха. Бюджетът е завършил годината с касов дефицит от 6.8 млрд. лв., което е от 3.1% от БВП, съобщи Министерството на финансите. Според първите груби сметки за дефицита, които се появиха още през есента на 2024 г., имаше риск той да достигне 8-9% от БВП. Влизането в рамката е станало най-вече чрез съкращаване или замразяване на разходи, които е възможно да се наложи да се плащат в бъдеще. Разходите са изпълнени на 96.1%, а приходите – на 95.4%, става ясно от данните.

Още преди месец беше ясно, че Министерството на финансите е взело крути мерки, за да удържи дефицита в рамките на заложените в бюджетната прогноза 3%, както Mediapool писа. На този етап не е ясно кои точно разходи са съкратени или отложени.

"Въпреки множеството коментари за значително влошаване на бюджетното салдо спрямо индикативната цел за годината (дефицит в размер на 3 на сто от прогнозния БВП), бюджетната година приключи с минимално отклонение от едва 0.1 на сто от прогнозния БВП. Предвид предизвикателствата, в хода на изпълнението на бюджета бяха положени съществени усилия както по отношение на увеличаването събираемостта на приходите, така и за спазване на бюджетната дисциплина по отношение на разходите", коментираха от ведомството на Теменужка Петкова.

Още по темата

Бюджетният дефицит намалява през ноември, има шанс да е около 3% за 2025 г. (обновена)

30 декември 2025 19:40

През есента на 2024 г., когато служебният министър Людмила Петкова представи първия груб проект на Бюджет 2025, опасността беше годината да завърши с дупка от около 18 млрд. лв., която тогава се изчисляваше на около 8-9% от БВП.

В края на септември тази година пък Фискалният съвет, начело със Симеон Дянков, прогнозира, че има риск Бюджет 2025 да завърши с дефицит от 5.1% от БВП или около 9.4 млрд. лв. без операциите "под черта". Бившият политик от НДСВ Николай Василев пък твърдеше, че бюджетът за 2025 г. е "най-катастрофалният след Жан Виденов" и предупреди, че реалният дефицит, който ще остане скрит зад счетоводни трикове, може да достигне 7–8%. 

Въпреки че ситуацията е доста по-добра от първоначално очерталия се апокалипсис, проблемите около удържането на публичните финанси в рамките на разумното не са решени. Евростат тепърва предстои да верифицира дефицита на начислена основа и не е ясно как ще бъдат третирани операциите "под черта" за капитализирането на "Българската банка за развитие" и "Българския енергиен холдинг" на обща стойност 5.5 млрд. лв., които бяха определени от анализатори като "замаскиран" дефицит. По информация на Mediapool 4-те милиарда лева за вдигането на капитала на "Българската банка за развитие" всъщност са отишли в сметка за чужди средства на фискалния резерв (виж долу, б. р.).

Освен това има риск Европейската комисия да поиска мерки от България за стабилизиране на фискалната политика. Преди около два месеца ЕК съобщи, че осем държави, сред които и България, могат да получат официално предупреждение от Брюксел през юни, ако не предприемат допълнителни мерки, за да се съобразят с правилата на ЕС за публичните разходи.

Какво се случва с дълга? 

При дефицит от 6.8 млрд. лв. публичният дълг на България се е увеличил през годината с 14 млрд. лв., сочат данните на Министерството на финансите. Това е с около 7 млрд. лв. над необходимото за финансиране на дефицита (и след плащането на падежиралия през годината стар дълг).

В същото време обаче фискалният резерв също е нараснал. От 11.9 млрд. лв. в края на 2024 г., той се е увеличил до 17.5 млрд. лв. в края на 2025 г., което е ръст от около 5.5 млрд. лв.

По непотвърдена информация на Mediapool причината за ръста на фискалния резерв е, че парите за капитализацията на "Българската банка за развитие" (4 млрд. лв.) и на "Българския енергиен холдинг" (1.5 млрд. лв.) са заведени от Министерството на финансите като част от резерва. Средствата на ББР са по сметка за чужди средства на фискалния резерв, тоест по сметка на правителството и към 31 декември 2025 г. не са били харчени.  

Планът и за приходите, и за разходите не е изпълнен 

Нито приходите, нито разходите в бюджета са изпълнени по план, става ясно от данните. Според много икономисти проблемът е в заложените нереалистични разчети.
Въпреки неизпълнението, общият ръст на приходите през 2025 г. спрямо 2024 г. е 19.5% или 14 млрд. лв.

Неизпълнението на приходите общо е 4.6%, като, очаквано, най-голямо е то по отношение на ДДС. По това перо са събрани 21.6 млрд. лв. при планирани за годината 24.8 млрд. лв., което прави 13.1% неизпълнение.

Въпреки това обаче приходите от ДДС през 2025 г. са били с 3 млрд. лв. (16.4%) повече в сравнение със събраните през предходната година.

Неизпълнение има също при акцизите, както и при социално- и здравноосигурителните приходи.

Планът е изпълнен по отношение на данък печалба и данъка върху доходите на физическите лица с тази особеност, че банките предплатиха целия дължим от тях корпоративен данък за 2026 г.

Разходите са изпълнени на 96.1%.

При съпоставими данни разходите за 2025 г. нарастват с 13.5 млрд. лв. (17.1%) спрямо 2024 г.

Според МФ ръстът се дължи предимно на социалните и здравноосигурителни плащания (с 4.1 млрд. лв. или 11.9% повече), както и на разходите за персонал (с 4 млрд. лв. или 20% повече), капиталовите разходи и капиталови трансфери (3.5 млрд. лв. или с 43.9% повече на съпоставима база) и др.

"Данните покават, че високият ръст при капиталовите разходи се дължи основно на значителното нарастване на плащанията за проектите по сметките за средства от ЕС, като само по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) разходите и предоставените трансфери от Националния фонд към бенефициентите са в размер на 2.79 млрд. лв. Това означава, че само през 2025 г. разходите по ПВУ са близо два пъти по-високи спрямо общо отчетените плащания за предходните две години, което е резултат от предоговарянето на ПВУ и ускореното изпълнение по проектите през изминалата година", отчитат от финансовото министерство.