Спреният от правителството на ГЕРБ проект за изграждане на АЕЦ "Белене" е на стадий анализ и преценка – на първо място за дългосрочните нужди от електроенергия на нашата страна и региона, както и на възможностите да бъде привлечен стратегически външен инвеститор. Това е заявил премиерът Пламен Орешарски в интервю за агенция Блумбърг, публикувано във вторник и цитирано в по-разширен вариант от пресслужбата на Министерския съвет.

"Страната няма възможности да строи със собствени средства, така че е ключово наличието на стратегически западен инвеститор", казва министър-председателят, който неведнъж дава индикации, че е склонен да се продължи ядреният проект, изпълняван от руската "Атомстройекспорт" (АСЕ), която в момента съди НЕК за поръчано, изработено и неплатено оборудване за около 1 млрд. евро за спрения строеж.

Правителството на ГЕРБ също уж беше замразило проекта до намирането на западен стратегически инвеститор, но такъв не се появи освен собственикът на АСЕ – "Росатом", който привлече като потенциални кандидати за по 1 процент от проектната компания френската "Алтран" и финландската "Фортум"

В края на юли сегашният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обяве, че в началото на септември ще бъде сформирана работна група от експерти, която съвсем обективно да излезела пред хората и да каже има ли полза от проекта АЕЦ "Белене”, или няма полза от него. От ведомството обаче досега не са съобщавали дали вече работи такава група и в какъв срок ще се изготви поредният анализ за "Белене".

Сега Орешарски обръща внимание пред Блумбърг на непоследователната политика на предишното правителство по отношение на цялата енергетика.

На въпрос за 7-ми реактор на Козлодуй министър-председателят е заявил, че се работи и по този въпрос.

"Не сме прекратили дейността, тъй като считаме, че има място да се разработва и такъв вариант. Стадият е предварителен", е пояснил Орешарски.

Предпроектното проучване за строежа на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй" бе възложено на американската "Уестингхаус", която трябваше да оцени и възможността тя да се изгради с изработеното за АЕЦ "Белене" оборудване, което е обект на съдебния спор между АСЕ и НЕК. Предварителната оценка с двата варианта – нов реактор и беленския, е била приета в края на октомври, но от атомната централа предпочитат да мълчат за техните параметри, докато не се вземе политическото решение дали ще се строи АЕЦ "Белене", VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" или и двата проекта.

За изработване на пътна карта за изграждането на нов блок в АЕЦ "Козлодуй" миналата седмица "Българският енергиен холдинг", който е собственик на ядрената централа, обяви процедура за пряко договаряне на нейното изпълнение. Не е ясно обаче колко ще струва това на БЕХ, в какви срокове трябва да се изработи картата и с кои дружества се преговаря за сключване на договора.

"В енергетиката е важно да освободим предпоставките за експорт. Надяваме се това да донесе повече парични постъпления на енергийния сектор като цяло", коментира още Орешарски в разпространеното от правителствения прецентър интервю, чиято част обаче липсва в публикацията на Блумбърг.

"Готвим регулация на ВЕИ (възобновяемите енергийни източници) на базата на добри практики, които вече съществуват в европейски страни", е изтъкнал още министър-председателят.

На въпрос за пласираните в края на октомври двойно повече от планираните за 250 млн. евро облигации на БЕХ, който също липсва в публикацията, премиерът Орешарски е казал, че голяма част от тях ще се използват за рефинансиране на стари дългове, както и за инвестиционни разходи.

"За следващата година планираме голяма емисия еврооблигации от порядъка на поне 1 млрд. евро, която ще бъде необходима за рефинансиране на дълга", е казал още министър-председателят. Той е напомнил, че ще трябва да посрещнем големи плащания по дълга през януари 2015 година. Тогава излизат в падеж емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари.

"Наред с това предвиждаме регулярен интензитет на вътрешни емисии, също за рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита. Като отчитате, че дефицитът е около 1.5 млрд. лева, приблизително толкова ще излезе нетната емисия на дълг, а за брутната емисия – към нея трябва да добавим и излизащите в падеж емисии, на които ще бъде направено превъртане", е допълнил премиерът.

Той е изтъкнал, че заемът от 360 млн. евро ще се използва за рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита до края на тази година. "Изцяло оставаме в лимитите на дълга, които бяха гласувани в Закона за бюджета преди актуализацията му", е подчертал министър-председателят.