Твърдението на бившия главен прокурор Никола Филчев, че от държавата са "приватизирани/откраднати 30 млрд. долара" срещу постъпления от едва "3 млрд. долара", се повтаря през последните години под различни политици. В настоящите публикации се доказва, че това не е истина, без да се разчита на доверието на читателя. Всеки може да провери изнесеното, като проучи цитираните официални документи.

Какво е приватизация?

Тук под приватизация се разбира само регламентираният от законите на страната процес. Комунистическото раздържавяване в България бе узаконено в началото на 1989 с Указ №56 За стопанската дейност. Доверени лица на БКП и на нейния репресивен апарат, бяха поставени на входа и изхода на държавните предприятия, за да присвояват печалбите и да национализират загубите им. Така се създаде прослойка, която оказа и продължава да оказва силна съпротива на реформите. Първото демократично правителство се опита да спре това първоначално натрупване на капитали със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия от 8 май 1992. След свалянето на правителството законът беше саботиран.

Източването на предприятията продължи и ескалира в началото на 1997 г. до рекетиране и ограбване и на десетки хиляди дребни предприемачи. В процеса се включиха кредитните милионери, които станаха допълнителна причина за източването на банките. Комунистическото раздържавяване е една от причините България да бъде доведена до пълна катастрофа в края на 1996 г. и до днешното обедняване.

Във втората част ще бъде показано, че има и по-дълбоки причини за това.

По смисъла на закона, приватизация е възмездно (срещу пари, поемане и/или изплащане на задължения, инвестиционни и други компенсаторни бонове) прехвърляне на собственост от държавата и общините на частни физически или юридически лица. Сделките са за цели предприятия, за обособени части и незавършено строителство, за дялове и акции от търговски дружества и за магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други използвани за стопански цели.

Процесът протича по два метода. Масовата приватизация стартира през 1996 г. и става на два етапа. "През 1996 – 1997 г. (Центърът за масова приватизация) извърши приватизация на държавни предприятия чрез инвестиционни бонове. За продажба бяха предложени пакети акции от 1050 предприятия, в резултат на което са раздържавени активи в размер на 14.58 % от общите активи на държавни предприятия или 22.08 % от подлежащите на приватизация държавни активи."[1]. Собственици стават всички български граждани пожелали да участват в процеса. Те получават бонови книжки за 25 000 лева или тогавашни 350 долара.

През 2017 г. простата средна стойност на придобитите от всяка бонова книжка активи в 28 приватизационни (сега инвестиционни фонда) е 190.87 лева или сегашни 113.61 долара. Вследствие на тази почти повсеместна загуба участниците в масовата приватизация са загубили интерес към придобитите от тях активи [2], [3].

Касовата приватизация се провежда според законите от 1992 и 2002 г. В нея участват при равни условия всички физически и юридически лица.

Първоначално право на преференциално участие е дадено на работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от 2 години преди датата на обявяване на решението за приватизация и други приравнени към тях пенсионирани работници и служители. При управлението на БСП и Жан Виденов през 1994 и 1995 т. преференции получават и лицата, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съветите на директорите и на управителните съвети на приватизиращото се предприятие в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация. Така част от тях – участници в комунистическото раздържавяване, участват и в работническо-мениджърска приватизация (РМД).

Колко държавна собственост и за какви постъпления е приватизирана?

На Фиг. 1 е показан ходът на процеса на приватизация в годините.

Фиг. 2 показва с натрупване приватизирането на държавните производствени активи до 66.31% от всички.

На 31.12.1995 г. Световната банка (СБ) прави оценка на държавните производствени активи по свой утвърден метод. Правителството на Жан Виденов приема тази оценка за 580 млрд. лева, които по курса на този ден са 8 203.7 млн. долара. Впоследствие с деноминацията тази оценка става в деноминирани лева.

През 2004 г. Националният статистически институт (НСИ) отчита така приватизацията: "Общо за периода 01.01.1993 – 31.12.2004 г., от органите по чл. 3 от ЗППДОП, са раздържавени дълготрайни активи в размер на 333.2 млн. лв., което представлява 57.5% от 580-те млн. (деноминирани – бел. авт.) лв. активи на държавните предприятия и 87% от стойността на подлежащите на приватизация държавни активи (изчислени по метода на Световната банка по балансова стойност на дълготрайните активи към 31.12.1995 година." [5] Таблица 1 на цитирания документ НСИ сочи че, за тези активи от 333.2 млн. лева са договорени плащания, поети и изплатени задължения за 8 727.82 млн. лева [6] които са 5 780 млн. долара според курса на лева към щатския долара, използван от НСИ.

Към 31.12.2016 Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) отчита приватизацията така: "Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 66.31% спрямо размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн. (деноминирани –бел. авт.) лева по балансова стойност към 31.12.1995 г.). … Продадени са дялове и акции от 5278 държавни предприятия – 2939 цели предприятия и 2339 обособени части. Извършени са 4253 продажби на миноритарни пакети и 20 продажби на имоти – частна държавна собственост. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на 12 552 млн. долара, включително 6 502 млн. долара договорени плащания по сделките, 1 192 млн. долара поети или изплатени задължения от купувачите, 4 857 млн. долара поети ангажименти за инвестиции.^{" [7]}

АПСК отчита, че са приватизирани активи за 384.6 млн. лева, срещу което са получени плащания и са поетите или изплатени задължения за 7 694 млн. долара.

Както се вижда, официалните отчетни документи опровергават напълно разпространяваните и до днес твърдения за това колко държавни активи и срещу какво са приватизирани. (Дори да не се съобразим с цитираната официална оценка в деноминирани лева, а да използваме оценката на активите в щатски долари от 1995 г. от 8 203.7 млн., тя е 3.7 пъти по-ниска от твърдението за 30 000 млн. долара; а прекият финансов ефект от приватизацията е 7 694 млн. долара и е 2.5 пъти по-висок от твърдението за 3 000 млн.)

Към кого е отправено обвинението за "престъпната приватизация"?

Приватизацията е сделка между продавачи и купувачи.

Продавачи. Според закона решенията за приватизация са вземани и осъществявани от органи, а не от физически лица. Органите са Агенцията за приватизация, министерства и ведомства, и общинските съвети. Действията на посочените органи са нормирани от двата закона и от свързаните с тях около 30 наредби и правилници. Според чуждестранни консултанти българската приватизация е протекла като свръх регламентирана. Макар и да не е абсолютно невъзможно, нарушаването на посочените нормативи изисква престъпен сговор на големи групи лица, излъчени от всички политически сили, които заедно изпълняват функцията на продавачи или управляват и представляват по различно време органите-продавачи.

Купувачи. Според отчетите на НСИ до 2004 г. купувачи, това са разрешените според закон [8]: приватизационни фондове, 162 чуждестранни лица, 1436 работническо -мениджърски дружества, 530 работници и служители и други лица с преференции, 614 наематели и арендатори с договори отпреди 1993 и 2 432 други.

От закона и отчетите следва, че обвинението за "престъпна приватизация" е отправено към стотици държавни и общински институции, формирани и управлявани от всички политически партии, към хиляди юридически и физически лица, включително чуждестранни, които са придобили публични активи след сделка срещу парични плащания и поети или погасени задължения, и задължения за инвестиции. Има публична информация, че прокуратурата е разследвала около 500 приватизационни сделки, но е повдигнала само няколко обвинения. По тях няма осъдителни присъди.

Следователно, обвинението за престъпна приватизация" е абсолютно голословно. Това разкрива неговата цел. Тя не е търсене на правосъдие. Целта е политическа измама. От заключенията не следва, че всички приватизационни сделки и масовата приватизация са протекли без нарушения, че приватизацията е справедлива по социалистически "на всички по равно" (масовата приватизация, стартирала с бонове по равно, след 20 години показва, че всички, с изключение на малцина, са загубили [9]). Заключенията се основават на безспорни доказателства, че приватизацията е обществено-икономически процес, извършен по закон от стотици органи и хиляди участници. Затова последиците от определянето този процес на преструктуриране на българската икономика за "престъпен" са:

1. Смесване на комунистическото раздържавяване с извършената по закон приватизация, за да се прикрие как бившият комунистически и репресивен елит е извършил първоначалното натрупване на своя капитал преди приватизацията;

2. Заблуждаване на избирателите, че за изоставането на България и бедността са виновни тези, които чрез приватизация са спасили страната от икономическата катастрофа;

3. Създаване на ненавист към частна собственост и към всяко предприемачество;

4. Рушене на авторитета и отслабване на българските институции пред олигархията.

Предложения срещу политическите измами и злоупотреби

1. Българското общество следва да зададе следните въпроси на всички ръководители на НСИ и на АПСК от 2002 година досега: Първо, запознали ли са посочените лица с отчетите за българската приватизация? И второ, защо не са информирали обществеността, че овластени лица злоупотребяват с официалните отчети за приватизацията? Това ги прави съучастници в измама.

2. Да се възложи на АПСК и на всички органи, които са упълномощени по закон да извършат приватизация на публични активи, да направят приключителни баланси. Да направят ревизията по единна, използвана в другите страни методология, под наблюдението на международна институция или специализирана фирма. Да ревизират всички сделки и на тази база да изготвят своя приключителен баланс. Преди заключенията: да направят международно сравнение на резултата от тяхната приватизация с извършената от съответните органи в други бивши социалистически страни; да оценят инициираното и извършено от различни правителства, съобразно количествата и качествата на приватизираните публични активи. Ако установят нарушения на законите и наредбите, да информират обществеността и компетентните органи. Ако не се направят приключителни баланси от АПСК и от съответните министерства и ведомства, това ще означава, че изпълнителната и законодателната власти са заинтересовани да поддържат и подхранват измамите за българската приватизация.

3. С едно допълнение към ЗПСПК да се обявят за публични всички приватизационни документи, вкл. договори, оценки, анализи на правното състояние и др. (За тези документи, които засягат националната сигурност, трябва да се направят изключения.) Тогава всеки ще може да види, какви са били активите и пасивите, печалбите и загубите, собствения капитал и дълговете на приватизираните предприятия.

________________________________________________________________________