Двадесет и осем години след началото на демократичните промени у нас, едно от най-устойчивите клишета за прехода е това за приватизацията, която не само лишила България от работеща икономика, но и ограбила "народа".

Тезата за престъпната приватизация се върти вече две десетилетия, а човекът, който най-много настояваше за разследването ѝ, бе бившият главен прокурор Никола Филчев – той имаше всички правомощия да разследва такова престъпления, но не го стори.

След това, по време на последователните си премиерски мандати, Бойко Борисов се заканваше ту с "пълна проверка", ту с искане за разследване на "разбойническата" приватизация. Тази повеля сега е на път да се реализира чрез закон. ГЕРБ и "Обединени патриоти" обявиха, че ще премахнат давността върху престъпления при приватизационни сделки.

Тъѝ като това е противокноституционно, ще се иска максимално увеличаване на давността до 35 години. Мотивите бяха представени от Борисов така: Само около 1 милиард е влязъл в бюджета от приватизацията на държавната собственост, при положение че е трябвало да бъдат 30 милиарда.

Към момента не се забелязва някаква публична полемика по темата – вероятно защото хората, които имат какво да кажат, вече са го казали.

За да стартираме наново дискусията, започваме с писмо на бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов от 2012 година до тогавашния президент Росен Плевнелиев:

Плевнелиев реабилитира диктатурата на Живков

Дата: Понеделник 24 Септември, 2012

Уважаеми г-н Президент,

Със следните основания възразяваме категорично на Вашите твърдения пред “Дер Щандарт”: “Ние извършихме най-лошата приватизация в цяла Европа – активи за 30 милиарда евро ние продадохме само за 3 милиарда”; и: „…чешкото правителство остави държавните предприятия да работят и започна да им търси стратегически инвеститори.”

1. Вие повтаряте мита, че "активите” в икономиката, завещани от Живковия режим, са стрували 30 млрд., а са били продадени "само” за 3 млрд. евро. Той тръгва от бившия главен прокурор Н. Филчев и се подема като предизборна теза и основна пропаганда на БСП през 2001 г.

2. През призмата на реалната държавна собственост митът се разпада така: В над 95 на сто приватизационните сделки са за акциите (участията) на държавата, а не за активите на предприятията. Цената на държавните участия се определя както от активите, така и от пасивите. При масовата приватизация на сравнително финансово стабилни държавни предприятия акциите им са оценени през 1996 г. на 250 млн. лева, които са 22.08 на сто от подлежащата на приватизация собственост. През 1995 г. правителството на Жан Виденов оценява всички държавни активи по балансова стойност с методика на Световната банка на 580 млн. лв.

Изводът от тези факти е, че комунизмът у нас рухна, поради икономически фалит, впрочем признат официално от БКП. Този фалит беше неизбежен при размера на пасивите на командната икономика в 1989 г., който значително надхвърля нейните активи. Пасивите формираха голяма част от 12-те млрд. долара външен държавен дълг, заради който през 1990 г. премиерът Луканов обяви пред външните кредитори фалит на България. Те формираха дори по-голям размер необслужвани вътрешни кредити.

3. През призмата на доходността на капитала митът се разпада напълно. Не съществува нито един анализ, почиващ на международно призната методика за оценка, който да доказва, че акциите на силно губещи държавни предприятия струват претендираните 30 млрд. евро. Закъснялата касова приватизация у нас стартира реално едва в края на 1997 г., когато, както Вие сам посочвате, страната ни вече е претърпяла два държавни банкрута, причинени от БКП/БСП. Според статистиката, общият финансов резултат на държавния сектор в икономиката за 1996 г. е загуба от 583 млн. долара, а отрицателната му рентабилност е 15 на сто. Всеки може да направи преценка колко струва капитал, който се самоунищожава напълно от загуби за по-малко от 7 години.

4. Положението в България е същото както в останалите бивши социалистически страни. Затова общият краен баланс от тяхната приватизация в края на 2008 г. е положителен само в няколко от тях, между които е и България. В бившата ГДР например, чиято икономика би трябвало да струва в пъти повече от българската през 2007 г., приватизацията приключва окончателно с колосалната загуба от 104.5 млрд. евро. Това е прието от Бундестага за нормално, защото по думите на Ханс Шрьодер, президент на приватизационната агенция "Тройханд”, "Нито Тройханд, нито обединена Германия биха могли да преодолеят по друг начин резултатите от 40-годишната комунистическа диктатура в икономиката.”

5. Приватизацията в Чехия е известна не с това, че държавата е намерила стратегически инвеститори, а с факта, че там за пръв път в световната история се проведе точно обратния процес, наречен "масова приватизация”. Държавната собственост в над 80 на сто от предприятията беше разпръсната между 7 милиона граждани без плащане с реални пари, а чрез механизма на създадените за целта приватизационни фондове. По-късно този опит е определен като най-неудачния тип приватизация, както от международните наблюдатели, така и в самата Чехия. Казаното от Вас, че в Чехия (за разлика от България) държавните предприятия са "оставени да работят”, съдържа внушение, че и в България държавните предприятия са работели, но "лошата приватизация” им е попречила да се развият. Как са работели се вижда от числата по-горе. Повечето от тях приключиха 1995 г. с фактически фалит.

6. Поради посочената по-горе причина, международните финансови институции поставиха на България твърди условия за спасяване от втори държавен фалит. Основното сред тях беше незабавна ликвидация или приватизация на всички държавни предприятия, "произвеждащи загуби”. Вместо това, правителството на БСП призова държавните дружества да спрат да плащат дълговете си към банките. В резултат последваха верижни банкови фалити, реална несъстоятелност на 71 най-големи предприятия и национална икономическа катастрофа.

7. Страната ни беше изведена от тази пълна разруха от ОДС чрез най-мащабните реформи в новата история на България. Централна роля в тези реформи беше именно касовата приватизация, благодарение на която България беше призната за страна с пазарна икономика. Без тези реформи, стабилизирането на българския лев, оздравяването на цялата финансова и икономическа система на страната, както и присъединяването ни към ЕС и НАТО, бе невъзможно.

Това са фактите, които опровергават напълно негативната Ви оценка за приватизацията.

Уважаеми господин Президент,

Обръщаме се към Вас не само, защото оценката Ви за приватизацията е фактически невярна и не за да внушаваме, че тя е минала без грешки и провали, но преди всичко защото:

1. Вие, надяваме се неволно, но след премиера Борисов, реабилитирате комунистическата диктатурата на Тодор Живков. Тя ни завеща не предприятия за 30 млрд. евро, а огромен външен и вътрешен дълг, финансова разруха и стопанска катастрофа. От реабилитацията ще се възползват тези, които внушават навсякъде носталгия по тоталитарния режим.

2. Надяваме се, че след обстойно проучване на фактите, публично ще коригирате своята позиция относно приватизацията като фактически несъстоятелна и политически вредна за пазарната демокрация в България.

С уважение,
Иван Костов

*Цитираното писмо на Иван Костов е от септември 2012 г.