Преминаване към съдържанието
Вход / Регистрация

Ресторантьорите: Тройно по-високи печалби, 70% по-малко ДДС

41 коментара
Ричард Алибегов

Ресторантьорството продължава да е сред най-толерираните сектори в данъчната политика на България. При оборот от 5.6 млрд. лв. през 2023 г. секторът е внесъл скромните 43 млн. лв. ДДС, което прави под 1% от въпросния оборот. Това сочат най-актуалните данни на Националната агенция за приходите (НАП) за платените данъци и осигуровки от сектор "Ресторантьорство", получени в отговор на въпроси на Mediapool (виж в таблицата долу, б.р.). Статистиката е актуална, защото Българската асоциация на заведенията, председателствана от Ричард Алибегов, вече обяви, че ще говори с политиците за запазване на ДДС привилегията за бранша и през 2025 г. В противен случай намалената на 9% ставка на данъка трябва да изтече в края на тази година.

В началото на пандемията от Covid-19 тогавашният премиер Бойко Борисов се поддаде на лобисткия натиск на ресторантьорите и разпореди намаляване на ставката на ДДС за сектора от 20% на 9% с аргумента, че заведенията трябва да се компенсират заради временното им затваряне. Въпреки че Covid кризата отдавна отмина, данъкът все още не е върнат в стандартния си размер, защото политиците всяка година гласуват в подкрепа на исканията на ресторантьорите. От самото начало браншът разглежда свалянето на ДДС като мярка за подкрепа на бизнеса си, а не на потребителите, които в крайна сметка плащат данъка.

"В ЕС има диференцирани ставки ДДС за редица стоки и там това не пречи на никого", заяви Ричард Алибегов пред БНТ в края на октомври, като обясни, че в ресторантьорството трябва да има по-ниско облагане, защото ръчният труд бил много обемен и изяждал печалбите.

Данните на НАП обаче не показват никакво изяждане на печалбите. Напротив, ако се съди по платения корпоративен данък през 2023 г., то печалбите в сектора би трябвало сериозно да са се покачили. От 25.5 млн. лв. полагащ се корпоративен данък през 2019 г., (преди пандемията), сумата е нараснала на 91.4 млн. лв. през 2023 г., което значи, че печалбите на заведенията са повече от три пъти по-високи в сравнение с тези отпреди пет години.

Освен печалбите растат и оборотите в ресторантьорството. За пет години оборотът в сектора (данъчната основа за ДДС) се е вдигнал от 3.08 млрд. лв. (през 2019 г.) на 5.65 млрд. лв. (2023 г.), което е почти двойно повече, става ясно от данните на НАП. Само за последната година увеличението е с близо 1 млрд. лв. или над 20%.

Източник: Национална агенция за приходите

В същото време внесеният от сектора ДДС за пет години е намалял значително – от 151 млн. лв. през 2019 г. на 43 млн. лв. през 2023 г. Това е спад с около 70%. Така към 2023 г. секторът все още не е могъл да възстанови внесеният ДДС дори от пандемичната 2020 г., когато за дълги периоди от време много от заведенията изобщо не работеха. Въпреки това, при едва 2.4 млрд. лв. оборот и намалена ставка в средата на годината, тогава ресторантьорите внесоха близо 70 млн. лв. ДДС. През 2022 г. внесената сума беше с около 90% по-ниска – до едва 7 млн. лв., докато миналата година има известно възстановяване до 43 милиона.

Единствените пера, по които има устойчиво, макар и не драстично увеличение, са осигуровките и данъкът върху личните доходи. За пет години осигуровките, внасяни от сектор "Ресторантьорство", са се повишили от 196 млн. лв. на 275 млн. лв., което е ръст от 40%. При данъка върху личните доходи увеличението е от 53 млн. лв. на 89 млн. лв., което е ръст от 48% за пет години.

От Българската асоциация на заведенията не пожелаха да коментират пред Mediapool данните на НАП. Миналата година секторът се възмути от начина на представяне на информацията от страна на данъчните власти, който не бил коректен. Тогава тезата на бранша беше, че свалената на 9% ставка на ДДС е довела до значително изсветляване на сектора. Ричард Алибегов дори обещаваше да представи анализ като доказателство за изсветляването, но въпросният анализ така и не се появи.

От данните на приходната агенция се вижда само, че секторът е внесъл в бюджета към 425 млн. лв. данъци и осигуровки (при около 3 млрд. лв. оборот) през 2019 г., докато пет години по-късно сумата е нараснала на около 500 млн. лв. (при 5.7 млрд. лв. оборот).

От НАП уточняват, че статистиката им включва данни за задължените лица в секторите ресторанти, заведения за бързо обслужване, кетъринг, други дейности по приготвяне и доставяне на храна и питейните заведения. Данните отразяват и възстановяването на ставката на ДДС за бирата и виното в заведенията от 9% на 20%.

От НАП коментираха пред Mediapool, че ресторантьорският бранш продължава да е рисков по отношение на укриване на приходи. "И през този туристически сезон в много от проверените обекти се установят данни за осигуряване на служители по трудови правоотношения на непълен работен ден и основно върху минималния осигурителен праг", казаха от приходната агенция. Оттам отчетоха, че в лятната кампания по курортите са извършени общо 1700 проверки на ресторанти и заведения в областите Бургас и Варна, като в почти 16% от проверените обекти са установени нарушения, свързани с неиздаване на фискален бон или разлика в касовата наличност.

Миналата година анализ на НАП показа и тенденция към това част от обектите да намалят вноските си за ДДС, като ползват 20% ставка при отразяване на покупките, след което при продажбите се начислява 9% ДДС.

По данни на финансовия министър Людмила Петкова връщането на данъчната ставка на ДДС за ресторантите и хляба ще увеличи приходите в Бюджет 2025 с около 400 млн. лв.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

41 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. Хитър Петър1
    #3653187

    В отговор на #3652701

    „Казано по друг начин, от НАШИТЕ ДЖОБОВЕ ще излязат едни 400 милиона и ще отидат за заплати на ченгетата и даскалята. Без никакви реформи. Мерси, ама не съм съгласен.“
    И ние не сме съгласни, вие кръчмарите, да криете данъци, т.е да извършвате престъпление, да не плащате осигуровки и да трупате необложени печалби на наш гръб. Не може високотехнологичният сектор да плаща данъци до последната стотинка, оправдавайки съществуването на цялата кохорта кръчмари, държавна админстрация, общин …
  2. луд
    #3653186
    Имам един пресантима н банковия бранш плаща нула ддс.
  3. луд
    #3653169
    Апропо не е ли време държавните служители да си плащат осигуровките. Един лесен и справедлив начин за попълване на издънения бюджет. Не съм видял нито една статия тук по въпроса, явно ресторантьорството е панацея. Само дето сметката е, че и да се съберат 50 милиона повече няма да се осетят. Изобщо защо това е свещена крава.
  4. луд
    #3653163
    Не видях никъде как се стигна до извода, че ресторантьорите плащат по малко ддс в сравнение с другите браншове. Данни за нито един друг бранш.  Мога да ви уверя, че те плащат много повече % в сравнение с повечето от 10 най големи компании. От друга страна се увеличава печалбата декларирана тоест данък печалба както и осигурителните вноски. Което пак е повече от почти всички други браншове, ако не топ, като процент. Аз не съм чул да се говори за изсветляване на друг бизнес, уверявам ви, че там су …
  5. Deus vult
    #3653114

    В отговор на #3653109

    Та значи да си ги дундуркаме и после да се тюхкаме, че неграмотността расте, а ченгетага бият протестиращи, корупцията се шири и нищо не се случва? В момента не получаваме на практика нищо, но плащаме сериозни данъци. Всяка година държавната администрация изяжда по една ескадра разрушители. "Публичния" сектор достигна 660 000 души и продължава да се раздува, за да се скрие безработицата. Няма нужда да "се развиват идеи". Хората са го направили почти навсякъде. Пределно ясно е …
  6. sloth
    #3653109

    В отговор на #3652778

    С неефективно МВР и „даскалята“ зле, но без тях ще е още по-зле.
    Ако смяташ че е възможно да плащаме значително по-малко и да поучаваме значително повече, не е зле да развиеш тези идеи в по-активна политическа позиция, а не да разправяш че нямало за кого да гласуваме. Нищо чудно да гласуваме за теб.
    Имам обаче две съображения – ДДС форира над четвърт от всичките приходи в бюджета, значи свалянето му до 9% за всички стоки и услуги на практика означава намаляване на приходите …
  7. h.pantaleev
    #3653095

    В отговор на #3652765

    Ок, в такъв случай намаленото ДДС следва да води до по-ниски цени на крайните продукти. Но цените не са по-ниски. Ползата за клиентите е никаква. Но все пак ходенето на ресторант не е нещо от първа необходимост като основни хранителни стоки например. Човек може да си живее щастливо и без да ходи на ресторант всяка седмица. Ако ще намаляваме ДДС то ще да е стоки от първа необходимост като основни храни, памперси, детски дрехи и т.н., а не за неща без които можем преспокойно.
  8. Bлaдo
    #3653048
    няма нужда да чакаш до неделя, за да се окъпеш, гЭрб-о-мазен рИчарде… … … Да забогатееш по време на чумата е най-скверното и мародерско нещо, което извратен мошеник може да измисли…
  9. keen
    #3653034

    В отговор на #3653024

    Има прилика между двата данъка – ДДС и данъка върху продажбите в смисъл такъв, че и двата са данък върху потреблението. По отношение на изчисляването на данъка, нещата обаче са доста различни. При данъка върху продажбите няма, да го наречем, „верижно облагане“ (производител, доставчик, продавач, краен клиент), а се облага само крайният потребител. Но така или иначе, от гледна точка на потребителя няма голямо значение.
  10. Калико Джо
    #3653024
    VA (Value Added) се превежда ДС (Добавена Стойност). Tax е Данък. VAT = ДДС = Sales Tax. Данък върху потреблението, а не на върху дохода.

Препоръчано от редакцията