Новото правителство на Северна Македония зачерква реализацията на транспортния коридор №8, който трябва да свърже италианското пристанище Бари и албанското Дуръс със Скопие – София и Черно море, за сметка на коридор №10 който свързва Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия и Северна Македония с Гърция. Това съобщи премиерът Християн Мицкоски в интервю за телевизия "Телма".

Югозападната ни съседка е предложила на Европейската комисия средствата по плана на ЕС за растеж на Западните Балкани, предвидени за транспортния коридор през България, да бъдат насочени към този през Сърбия.

Аргументът на Християн Мицкоски е, че "част от Коридор №8 завършва в задънена улица, в полутунел, без предвидимост". Става въпрос за изградения железопътен тунел от българска страна до границата със Северна Македония още по времето на Втората световна война в периода 1942 – 1944 г., когато България окупира Македония. На българска територия недостроен е участък от 2.5 км, докато македонците имат да изградят около 150 км релсов път.

При условие, че Брюксел одобри пренасочването на парите от транспортния коридор през България към този през Сърбия "влаковете ще се движат със 100 км/ч, вместо с 30 км/ч", аргументира се Мицкоски. Той обяснява, че от Крива паланка към България влаковете преминават през планински район и няма как да развиват висока скорост.

Друг аргумент на македонския премиер е рискът от загуба на 750 млн. евро, заради забавеното изпълнение на проекта.

Транспортният министър на Северна Македония Александър Николоски дори обвини София за това. "България няма желание да завърши жп връзката със Северна Македония", каза Николоски по време на инспекция на строителните работи по скоростния път Ранковце – Крива Паланка.

Още по темата

Коридор №8 – проект на два века между България и Македония

10 юни 2021 08:17

"На въпроса дали българите ще строят и кога все още нямаме отговор", заяви Николоски, цитиран от БГНЕС.

Той изреди и недостатъците на Коридор №8: минава през град Крива Паланка и трябва да бъдат съборени 20 къщи, после е планински пояс и влаковете няма да могат да се движат с повече от 60 км/ч, а смисълът е да се стига по-бързо и накрая свършва в тунел, който не води до никъде от другата страна.

"Българите изобщо нямат проект. Вярно, че Гюешево има железница, но от там до границата няма линия и не можем да я свържем", каза Николоски. Това не е вярно. България има проект за модернизацията на жп линията София – Радомир – Кюстендил – Гюешево.

Премиерът Мицкоски смята, че ако парите от жп коридора през България се пренасочат към алтернативния проект през Белград, то "бюджетът на държавната компания "Македонски железници" вместо да бъде намален три пъти, ще бъде увеличен три пъти". "Вместо да имаме един работещ локомотив за пръв път след две години ще купим 5 нови локомотиви, за да имаме повече композиции, които ще минават през страната", допълни той.

Към момента няма реакция от българските власти по повод изявленията на македонския премиер.

Коридор №8

Транспортния коридор №8 се строи от края на XIX век. Проектът предвижда свързването на италианското пристанище Бари с албанското Дуръс и оттам през Скопие и София да стигне до черноморските пристанища Бургас и Варна.

Европейският транспортен Коридор №8 минава от запад на изток: Бари/Бриндизи – Отранто/Отрантски проток – пристанище Дуръс/пристанище Вльора – Тирана – Елбасан – Кяфасан – Струга – Кичево – Гостивар – Тетово – Скопие – Куманово – Крива паланка – Деве баир – Кюстендил – София – Пловдив – пристанище Бургас/пристанище Варна.

Още по темата

Еврокоридор 8 затъва в глуха линия

12 октомври 2011 14:33

Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железопътна линия, летища, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута.

Общата му дължина е между 1220 км и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета.

Последно през октомври 2021 г. транспортните министри на България, Северна Македония и Албания подписаха меморандум за реализацията на проекта. Те си стиснаха ръцете той да е факт до 2030 г. Тогавашният транспортен министър на Северна Македония Благой Бочварски дори обеща, че Скопие ще инвестира 1 милиард евро в реализацията му.

Северна Македония има най-много работа

От трите страни, през които минава Коридор №8, Северна Македония има най-много работа по проекта. Югозападната ни съседка трябва да работи както по източното направление към границата с България, така и по западното – към Албания, където нищо не се прави.

По източното направление е модернизиран релсовият път до Куманово. От там проектът е разделен на три фази. Едната е жп участъкът Куманово – Беляковце с дължина 31 км, чиято модернизация ще струва 40 млн. евро.

Другият жп участък е Беляковце – Крива Паланка с дължина от 34 км с прогнозна стойност 155 млн. евро.

Най-тежък е последният жп участък между Крива Паланка и Деве Баир, границата с България. Той минава през изцяло планински терен с дължина от 24 км и прогнозната му стойност е около 400 млн. евро, но няма осигурени пари.

За реализацията на Коридор №8 Северна Македония разчита на заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Европейската инвестиционна банка, както и на средства от ЕС.

По западното направление към Албания Северна Македония трябва да модернизира и електрифицира жп участъка Скопие – Кичево (67 км) и да изгради нова железопътна линия в участъка Кичево – Стуга – Лин, граница с Албания (обща дължина 70 км). Необходимите инвестиции за това се оценяват на около 900 млн. евро. По него въобще не се работи и не е направено нищо.

Алтернативният коридор №10

Транспортният коридор №10 минава от северозапад на югоизток: Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония до Гърция. Основната ос минава през Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун.

Сърбия модернизира жп линията си на нейна територия. Частта, която трябва да направи Северна Македония, е значително по-малка от тази по коридор №8.

Към това трябва да се добавят и обтегнатите отношения между България и Северна Македония, които се задълбочиха след идването на власт на правителството на Мицкоски.

Реализацията на транспортните коридори на Балканите винаги е било въпрос на геополитика.