Бизнесът е против централен орган да поеме обществените поръчки

Българският бизнес не е сигурен в ролята, която ще изпълнява бъдещият централен орган, през който ще минават всички обществени поръчки. Това стана ясно на проведената във вторник дискусия за промените в Закона за обществените поръчки, организирана в София съвместно с Американската агенция за международно развитие

Според заместник – председателя на Българска стопанска камара (БСК) Камен Колев новият централен орган, който се създава с промените, се явява като допълнително бюрократично звено, без да са ясно дефинирани конкретните функции, които ще изпълнява. Според Колев е необходимо да се разпише по–подробно в закона и новата процедура “състезателен диалог”, която се въвежда с промените. В този си вид тя не поставя еднакви правила при механизма на преговорите и създава условия за непрозрачност, смята бизнесът.

Според председателя на парламентарната комисия по икономическа политика Йордан Цонев, последните промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) са обвързани с европейското законодателство и уреждат правилата, по които през следващите години ще бъдат усвоени между 5 и 8 млрд. евро. Той обясни, че централен орган за възлагане на обществените поръчки има в много европейски страни и неговата цел е да опрости процедурите по възлагането им.

Според Цонев възможността да се обжалва процедурата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще осигури на фирмите по-бързо решаване на проблемите им. В закона е записано, че комисията трябва да се произнесе до 2 месеца.

Заместник-председателят на БСК Камен Колев обаче изказа съмнение относно способността на КЗК бързо да реши споровете между фирмите и възложителя, заради недостатъчния ѝ капацитет. По думите му е целесъобразно процедурите за обществени поръчки да се обжалват първо в административни съдилища на територията на цялата страна. Представителят на Българската асоциация информационни технологии (БАИТ) Йордан Кисьов предложи да бъдат разширени правомощията на Агенцията за обществени поръчки и тя да може да оспорва пред съда решения на възложителите, както и да внася искове за обявяване на нищожност на договори, при които е нарушен законът.

Браншовите организации поискаха техни представители също да бъдат включени в процеса на подготовката за възлагане на обществените поръчки и да имат пълен достъп до цялата документация по процедурата. Друго предложение е при прекратяване на обществената поръчка по вина на възложителя, да се предвиди възможност за възстановяване на вече направените от кандидатите разходи за подготовката на офертите и издаване на банковите гаранции, както и лихви върху внесените суми. От БАИТ поискаха задължително да се обявяват критериите за оценка на показателите и тяхната тежест.

Предложенията на браншовите организации ще бъдат представени в комисията по икономическа политика още във вторник, за да се отразят в закона преди да се обсъди и приеме на второ четене.