Бизнесът притеснен от изявленията за ревизия на концесиите за подземни богатства

Дълбоко безпокойство във връзка със сигнали и изявления от Министерството на околната среда и водите за преразглеждане на концесионни договори за добив на подземни богатства, изказаха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Американската търговска камара в България в разпространено във вторник съобщение.

Повод за тяхното становище е изказано мнение от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров миналия четвъртък. Тогава в отговор на въпрос защо не се пуска инвестиционното намерение на канадската компания “Дънди Прешъс Метал” за разширяване на златния добив в “Челопеч”, което бе одобрено от Висшия експертен екологичен съвет и получи зелена светлина от Министерството на икономиката и енергетиката, но чака подписа на екоминистъра, Чакъров посочи, че трябва да се преразгледат концесиите за подземни богатства, за да се види дали е достатъчно добре защитен държавния интерес в тях.

Изявлението на Чакъров бе предшествано от публична полемика защо държавата е дала на чужди компании подземните си богатства, които ги изнасят зад граница и формират там печалба, а в България остават отпадъците от преработката ми при добива, вместо да извлича финансова полза от златните си залежи. В разгара на спора, подклаждан и от тримесечни протести на жителите край с. Попинци, където разрешение за търсене и проучване имаше друга канадска компания – “Мартерн”, инвеститорът се оттегли от България в края на миналата седмица със скандал.  

Цените на природните богатства се определят единствено на международните стокови борси и често отбелязват значителни изменения, отбелязват в съобщението си КРИБ и Американската търговска камара. Това прави добивът на природни богатства високо рисков и предимно частни компании успяват да проявят гъвкавост и реагират на конюнктурата. Според двете организации ролята на държавата е да има целенасочена и последователна политика за развитието на минната индустрия и да осигури конкурентна среда за минните предприятия.

Според тях откритото пренебрегване на статут на първи клас инвеститор, който съгласно Закона за насърчаване на инвестициите следва да получава пълна административна подкрепа по време на целия инвестиционен процес, не може и не изпраща положителни сигнали към бъдещите потенциални инвеститори в България. Подобни целенасочени действия пораждат съмнения за предстояща промяна в националната политика и повишават риска от забавяне на процеса на изграждане на реално действаща пазарна икономика и прозрачна инвестиционна среда в България, допълват бизнес организациите.

Тяхното становище бе подкрепено и от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), което на практика е ведомството, сключващо договорите за концесия, след като те са били одобрени от Министерски съвет. Ако трябва да се извърши преразглеждане на концесиите за подземни богатства, това трябва да стори именно МИЕ, а тяхната промяна е възможна само със съгласието на концесионера и одобрение на правителството. Екоминистерството няма правомощия за контрол на концесиите за добив на подземни богатства, то само дава разрешителните за търсене и проучване и одобрява инвестиционните програми на компаниите, както в случая с “Дънди Прешъс” за разширението на златната мина в Челопеч.

Концесионният договор с “Дънди Прешъс Метал” е изготвен в съответствие с българското законодателство, коментира за Mediapool Христо Казанджиев, директор на дирекция “Природни ресурси и концесии” в Министерството на икономиката и енергетиката. Договорът се спазва стриктно и липсва правно основание за неговата ревизия от страна на държавата, допълни той.

Последното допълнително споразумение по концесията за “Челопеч” е от 2004 г., когато по данни от Министерството на околната среда и водите концесионното възнаграждение е намалено наполовина, заради искане на “Дънди” да се признаят стари екологични замърсявания, които канадската компания ще отстрани. Според пресцентъра на ековедомството това не е било одобрено от тях. Колегите им от МИЕ обаче казаха, че анексът е подкрепен единодушно от Министерски съвет, като нито един член на тогавашния кабинет не е възразил срещу това.