Бизнесът у нас дава 2,2% от бюджета си за подкупи

До 2,2% от бюджета на компаниите в Централна и Източна Европа, включително и в България, се харчат за подкупи на централно и местно ниво. В Русия за разрешителни и предоставяне на публични услуги бизнесът заделя 3,7% от годишните си финанси. Това сочи доклад на Световната банка за 2004 г., данни от който бяха оповестени в четвъртък от Чезари Трутковски, експерт в Съвета на Европа на дискусия за превенция на корупцията на местно ниво. Дискусията, в която участваха представители на почти всички балкански страни, се състоя в рамките на третата годишна среща на кметовете, която ще продължи до 15 октомври в Албена.

Корупцията намалява с освобождаването на пазарите в страните. Същият ефект има и засилването на контрола над централната, законодателната и местната власт от страна на неправителствените организации, каза експертът. Трябва обаче и мениджърите да се противопоставят на корупционните практики, защото тя тръгва от тях и се разпространява по веригата на властта, посочи Трутковски.

Според колегата му Александър Сегер, контролът върху корупцията е само част от мерките за справяне с проблема. Той препоръча за всяко ниво на администрацията да се изгради кодекс за поведение, в който да е регламентирана отговорността на служителя и мерките за антикорупция. Същото да важи и за частния бизнес, допълни той.

Много добър ефект за превенцията на корупцията дава определянето на конкретно лице, което да отговаря за спирането на раздаването на подкупи на чиновниците, посочи експертът и разви идеята като допълни, че във всяка администрация на местно и централно ниво трябва да има човек или отдел, който да разглежда сигнали за корупция и жалби за искани подкупи от служители на конкретната институция.

Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Гинка Чавдарова посочи, че корупцията е най-болезнената тема за общините, защото според общественото мнение, в местната власт се плащат по малки като размер подкупи, отколкото в централната власт, но явлението е масово. Според кмета на Добрич и зам.-председател на УС на НСОРБ Детелина Николова тази нагласа на хората може да се промени с максимална прозрачност на провежданите от кметовете търгове и при сделките с общинска собственост.

По-късно премиерът Сергей Станишев и председателят на УС на сдружението и кмет на Търговище Красимир Мирев подписаха рамково споразумение за сътрудничество между централната и местната власт да края на мандата на кабинета. Децентрализацията, създаването на стабилни собствени приходи на общините, въвеждането на съвременна система на местните данъци и такси са някои от целите, заложени в документа. В него се предвижда и прехвърляне на държавни имоти, които вече не са свързани с изпълнението на национални функции, в собственост на общините.