България се развива добре и от близо 10 години страната следва разумна, ориентирана към стабилност икономическа политика, която привлича чуждестранните инвеститори. Въпреки това не само Европейската комисия, но и българските бизнесмени критикуват нехайството в прилагането на законите, това се казва в статия, посветена на бизнесклимата в България, поместена в броя от вторник на авторитетния германски вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Белгиецът Филип Ромбаут е директор на едно от най-големите български предприятия за производство на торове - "Агрополихим", и знае много добре колко дълбока е още пропастта между претенции и действителност в България, разказва авторът на статията, цитиран от радио “Дойче Веле”.
На хартия, казва Ромбаут, всичко е наред, ежедневието обаче носи пълно разочарование. Пример - изплащане на фирмения данък добавена стойност. Законът обещава връщане на парите до 45 дни, в действителност предприятията чакат 9 месеца и повече докато си получат парите, казва бизнесменът, който е в България, откакто Белгия направи първите си големи инвестиции в българската индустрия
Като жива мъка за бизнесмена, Ромбаут описва и несъответствието между държавния стремеж към тотално урегулиране и безотговорното безгрижие на бюрокрацията. Така например правителството е взело решение за въвеждане на валидните в Германия екологични стандарти, въпреки че португалските са много по-подходящи с оглед на сегашното равнище на българската икономика. В същото време бизнесът от години вече чака да бъдат оправени улиците, да бъдат разширени пристанищата и разкрити нови транспортни артерии.
Не корупцията е ахилесовата пета на България, посочва белгийският предприемач, а невероятната леност и безгрижие на правителството.
Самохарактеристиката на Ромбо като щастлив, но тотално фрустриран инвеститор се отнася за повечето чуждестранни предприемачи, осмелили се да работят в България, пише “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Щастливи, защото печелят много добре, тъй като конкуренцията е слаба и в сравнение със Западна Европа съществува много по-голяма свобода за предприемаческа инициатива. Фрустрирани, защото с повече дисциплина и ефективност би могло да се постигне още толкова много.
Вместо сегашните 5-6% българската икономика би могла да има растеж от 10%, ако политиците си вършеха работата както трябва - едно мнение, което се споделя и от германските бизнесмени, инвестирали около 1 милиард евро в България, продължава вестникът.
В ежегодните допитвания на Германско-българската търговска камара на първо място сред недостатъците се изреждат слабата ефективност на администрацията, недостатъчната правова сигурност, корупцията и престъпността, както и лошото състояние на инфраструктурата.
Всичко това обаче не смущава стъпилите вече в България фирми да разширяват ангажимента си. 56% от анкетираните фирми искат да увеличат инвестициите си, продължава изданието. То дава пример - веригата "Практикер" от концерна "Метро", която едва преди две години разкри първия си магазин в София, днес има вече още шест други филиала.
Като потенциален център на Балканите България интересува междувременно и международната енергийна индустрия. Най-големите български енергопредприятия бяха закупени вече от EON, чешкия концерн CEZ и италианския ENEL, допълва вестникът.
Не е сигурно обаче дали на общоевропейския енергиен пазар ще се намери място за амбициозните планове на София за разрастване на ядрената се енергетика. Специалистите твърдят, че България няма нужда от повече електроенергия, а преди всичко от повишаване на своята катастрофална енергийна ефективност.
Местните и чуждестранните експерти са единодушни, че икономическото бъдеще на България ще представлява солидна смес от туризъм, земеделие и индустрия, като главна характеристика на последната ще бъдат не крупните инвестиции, а най-вероятно пъстра китка от различни браншове. Това разнообразие ще имунизира срещу кризи българската икономика, смята германското издание.
Земеделието има голям потенциал, но се нуждае от смели, опитни и разполагащи с много средства инвеститори, които да извършат необходимата модернизация. Ключът за това развитие е чуждестранният капитал. Последният обаче иска благоприятни рамкови условия и ведър инвестиционен климат. Не само това.
Който иска да привлече инвеститори, трябва да разполага с подготвена работна сила. Отговорните фактори имат много работа и в това поле. Качеството на 15-те български университета е доста ниско, освен това има прекалено много лоши училища и учители, смята още “Франкфуртер алгемайне цайтунг”.
Според изданието напълно неудовлетворително е и положението на пазара на труда в България. Още отсега, казва либералният икономист Красен Станчев, в частния сектор има повече пенсионери, отколкото работещи. А тъй като населението на страната от години вече намалява, България ще може да се разраства в перспектива само ако в трудовата дейност се включат повече хора и се повиши производителността. И в двата случая на дневен ред е политиката. Стимулите и инвестиционният климат трябва да си съответстват, смята Станчев, завършва германският вестник материала си, посветен на инвестиционните условия в България.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
19 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Malko mi e grubichuk tona - no na Idiota mu kazvash idiot, ne go komentirash i produljavash natatuk.Ako na tozi idiot triabva da mu obiasniavash dali sa dobri nemskite injeneri i da gi sravniavash s bulgarskite, to po-dobre da se zaemem s po-blagodarna tema - kolko idiota/diavola/ moje da se poberat na vurha na tebeshira na nemski/BG/ professor.
Te sa kato edno kolelo pomagat ni da se pridvijvame po-bqrzo (v karierata). Koyto e po silen titca i kara koelo po bqrzo. Ako si tromav i baven i nay-dobroto koleo nyama da ti pomogne. A tova tce mnogo slini bqlgarski studenti izlizat ot bqlgarskite universiteti ne e za tcudene. Te prosto nyamat parite da otidat nyakqde drugade. Universitetite se ocenyavat po srednoto ravnishte. Kolko ot zavqrshvashtite HTI (moyat prqv universitet) mogat da dadat svestna definiciya na vtoriya zakon na termodinamikata? …
Da ne govorim pqk kolko ot zadotcnicite shte mogat. Vse oshte si jivo spomnyam edna moya kolejka (s uspeh dosta nad sredniya) kak sporeshe s profesora po procesi i aparati tce vidite li ne mojelo da ima 1000 litra v edin kubitcen metqr. Bqlgariya e prekaleno malka za da moje da si pozvoli da ima elitni universiteti i takiva po srednitcki. Dori i Germaniya ne e tcak tolkova Golyama.
Nakratko, kogato govorime za injenerni nauki i profesionalna realizatsia, iskam samo da napomnia, makar che mi se struvashe izlishno. Edin injhener ne se dokazva v universiteta, a v praktikata. Viarno e, che ima mnogo primeri, kogato oshte v universiteta, ako ima podhodiashti uslovia, po-budni studenti mogat i uchastvuvat v interesni izsledvania, proekti i razrabotki, no bi triabvalo da znaete, che tova stava obiknoveno v kolektivi s po-opitni i dokazali se kolegi. Taka che, ot tova koeto razbiram, ti triabva povechko praktika i zaliagane vurhu knigite. I nikoga poveche ne kazvai, che niama dobri germanski i avstriiski injeneri, zashtoto olekvash mnogo - te sa opredeleno sred nai-dobrite.
БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ!
Истина истина ви казвам, това което пише ФАЦ не е германска надутост, а същото, което аз усещам всеки ден в тази държава - тотална и скандална безхаберност на правителството, която се предава надолу по пипалата до всички органчета на властта. Работил съм в държавната администрация (управа, казано на славянски) и то не къде, а в МВнР, и знам за какво става въпрос.
Значи: материалната база в българските университети е в плачевно състояние, а както всички знаем, само от въздуха не се научава. За съжаление се гледа и нещо друго - не всички професори или преподаватели са особено полезни / Сори, и аз съм учила (и завършила!) и тук, и там, но има и една друга гледна точка - в европейски и американски уиверситети дори и да попаднеш на лош преподавател, имаш база, от която можеш да черпиш (!) знания. Не мисля обаче, че ХТИ е една такава. И ако българската академична младеж и не чак такава младеж не го удря само на чест и суета, няма да и се налага да се себедоказва...
Ако сте много учен, едва ли бихте задал въпроса, дали е ниско качеството на университетите в България. Например, щяхте да видите колко публикации на ваши колеги от български университети (не от БАН) има във водещи списания в областта в която се занимавате. Може да сравните стендовете или приборите в съответните университети. Може би си спомняте и библиотеката на ХТИ или интернет достъпа до научни списания. Техническото образование се различава от хуманитарно по това, че не може да се прави само с …
тебешир. Необходими са много средства за да се поддържа на ниво. Такива средства в България не са се отделяли преди, а още по-малко се отделят сега. В резултат на това инженерното образование винаги е било на ниско ниво. Достатъчно е да се видят плодовете на труда на българските инженерите. Това, че имало 10, 100 или 1000 добри нищо още не значи. Ако сте работили сериозно като инженер, щяхте да знаете, че не класации по интелект, самочуствие или спечелени ученически олипиади правят доброто образование.Едва ли хората около вас познават много българи. Вероятно запознавайки се с вас те си създават мнение за всички българи. Ако вашето поведение е от рода "Дръжте те ме, че много знам " или "Другите са много тъпи, само аз съм умен" нищо чудно да не ви обичат. Вие дори не сте доктор.Ако все пак смятате, че австрийците или немците са природно тъпи и зли или ви имат зъб, достатъчно е да постъпите на работа в един български университет за да се убедите, че може и по-лошо. Ще правите "падни-стани" пред някой учен дядка, публикувал за последен път в местно списание преди 20 години.P.S. "imam diploma i ot TU - Hannover, TU - Vienna, 10 publikazii v Oxford"….Оксфорд е университетски град и в него нищо не можеш да публикуваш. Има списания, които се издават там, а те си имат имена.
т
НАШАТА БЮРОКРАЦИЯ , АМИ И ОТ ВЪНШНИ ФАКТОРИ , КОЙТО СЕ ПРОЯВЯВАТ ВЪВ ВЪТРЕШЕН ПЛАН ПОД РАЗЛИЧНИ ФОРМИ ОБИКНОВЕННО ЛАТЕНТНИ И ИМАТ ЗА ИНТЕРЕСИ , БЪЛГАРИЯ ДА НЕ ИГРАЕ ВАЖНА РОЛЯ В РЕГИОНА И ЕВРОПА!
Ne samo, che sum savurshil v BG, kakto kasvate moeto momche. imam diploma i ot TU - Hannover, TU - Vienna, 10 publikazii v Oxford, a osven tova rigurosuma mi sa Dr(nat)e tosi septemvri. Iavno ste inteligente chovek satova vi pitam nemskite i avstriiski ingineri imat li ime po sveta ? Ta snachi pak povtariam imam opit ot 3 TU i UNI - Wien, taka che ne mi govorete koi kakvo e savurshil, as pitam ne vas deto ste savurshili predi 10 Noemvri (moiata 1 - va Dipl. e 96)a tesi koito sega uchat i ne nesto …
koeto ochevidno v BDR ne se prisnava, a nesto seriosno. Moiata diploma ia prisnacha 96 godina generalno bes problem i v Germania i v Avstria (Verfahrenstechnik mi beshe BG - dipl. ot HTI) Pak povtariam tuk ne pisha sa da se naduvam tia nesta predi gi premulchah no vie me provokirahte i pisah prirodni nauki, a ne politologia, filosofia ili tam kakvoto ste savurshili v BG. Mnogo pozdravi i po - vnimatelno s prekalenata liubov kum nemskogovoriastite, te vas ne vi obichat, tova pokasva 10 godishnia mi opit po tia durgavi!