Бизнесът в Югоизточна Европа иска “балканска шенгенска зона”

На Балканите да се създаде своеобразна балканска шенгенска зона, ще предложат бизнес лидерите на Югоизточна Европа на министрите на икономиката на осемте държави от региона. Министрите се събират в петък в София на среща в рамките на Пакта за стабилност. Предложението на бизнеса бе обявено в четвъртък, на  бизнес конференция, организирана от Българската международна стопанска асоциация (БИБА).

Бизнес лидерите от Югоизточна Европа (ЮИЕ) обсъдиха текст на декларация, с която да се поиска от икономическите министри от региона своеобразна хармонизация на законодателството на страните, така че да се улесни движението на стоки, работна ръка и капитали. Едно от предложенията е за ускоряване на изготвянето на кадастрите за поземлените имоти, както и предвиждане на процедури за бързо отчуждаване на земя за инфраструктурни проекти. Друго искане е свързано с облекчаването на наемането на чужденци и движението на работна ръка в региона, което може да превърне Балканите в своеобразна шенгенска зона на Югоизточна Европа, обясни Майк Ахърн, представител на Съвета за чуждестранни инвестиции на Македония.

В момента в България издаването на разрешително за наемане на висококвалифициран чужденец отнема между 3 и 6 месеца, допълни Андрияна Сукова-Тошева, изпълнителен директор на БИБА.

Целта е Балканите да станат зона за свободна търговия и бързи превози. Идеята се лансира не за пръв път, но не е ясно практически как ще се реализира структурирането на регионалния пазар, след като от 2007 г. България и Румъния стават част от европейския пазар.

Страните от Югоизточна Европа вече са сключили споразумения за свободна търговия, около година ще отнеме съгласуването им и задействането им, коментира Деклан Мърфи, представител на Инвестиционната харта на Пакта за стабилност за  Югоизточна Европа. ЕС подкрепя усилията за прилагане на европейските стандарти от всички страни от региона, което е важно за евроинтеграцията, допълни той. Тезата му бе подкрепена и от Андрияна Тошева.

Явно целта е България и Румъния като бъдещи членки на Евросъоюза да се превърнат във влекач на останалите страни в региона, осигурявайки им достъп до европейския пазар. Това ще превърне целия регион в притегателна зона за чуждестранните инвестиции, повече на зелено, отколкото в приватизация, която и без това вече е на приключване в балканските държави. Практически обаче не стана ясно как ще се съвместят митническия режим на Европа, които София и Букурещ ще приемат, и бъдещите механизми на балканската регионална мрежа за свободна търговия.

Че на България и Румъния се гледа като на влекач на Балканите, говори и предложението за създаване в София на регионален център за насърчаване на публично-частното партньорство в Югоизточна Европа. То бе отправено от Милен Керемедчиев, национален координатор за България в Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, който обясни, че Световната банка проявява интерес към финансирането на такъв проект.

Центърът ще подготвя промени в законодателствата на всички страни от региона с цел поощряване на частното участие в публични проекти за изграждане на пътища, летища, енергийни проекти, обясни Керемедчиев.

Той допълни, че държавите от ЮИЕ трябва сериозно да наваксат четирикратно по-ниския размер на инвестициите в региона в сравнение с вложенията в Централна и Западна Европа. 8 млрд. евро преки чужди инвестиции са влезли на Балканите през миналата година. Двоен е ръстът в сравнение с 2002 г., но страните имат да гонят европейските държави.