БЛС и фармаиндустрията искат от бъдещата власт повече и умни инвестиции в здраве

През следващите 5 години България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП или от 6 млрд. до 10 млрд. лв. За това се обявиха във вторник от инициативата "Заедно за повече здраве", която обединява съсловните организации на лекарите и фармацевтите и асоциацията на иновативните фармацевтични компании.

Те смятат, че ускореното развитие на здравната система може да доведе до догонване на европейските здравни показатели като продължителност на живот, предотвратима смъртност и др. в рамките на следващите 10 години. Надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата е друго искане на организациите. За целта те призоваха за надпартиен консенсус и обявиха, че ще изпратят исканията си до всички политически сили, за които социологическите агенции прогнозират, че биха могли да влязат в следващото Народно събрание.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители ARPharM Деян Денев коментира, че на средствата за здравеопазване трябва да се гледа като инвестиции, а не като разходи и те трябва да бъдат използвани ефективно. Това може да стане чрез нови модели на плащане въз основа на резултатите от лечението, отложени във времето плащания, по-ефективно разпределяне на наличните ресурси въз основа на здравни анализи, които да подобрят грижите за пациента и намалят ненужните процедури и разходи.

Председателят на Лекарския съюз д-р Иван Маджаров каза, че подобрените здравни грижи могат да намалят тежестта върху болниците и да генерират икономии на разходи за системата на здравеопазването, като за целта се изисква насочване на ресурси в първична медицинска помощ. Председателят на БЛС цитира данни според които над 50 на сто от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и че 30 на сто от медиците у над надхвърлят 60 години. Затова според организациите е нужна държавна политика в областта на финансиране на кадрите по региони.

Маджаров цитира анализ, според който продължителността на живота у нас се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко в сравнение с гражданите на Западна Европа. При сегашните темпове на развитие на здравеопазването ще са ни нужни 38 години, за да догоним средната продължителност на живота в 5-те най-големи държави от ЕС (82 години). Страната ни изостава и по отношение на предотвратима смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Смъртността от сърдечно-съдови заболявания в страната ни намалява, но все още е два до три пъти по-висока спрямо Западна Европа.

Ниският дял на публични средства за здравеопазване води до голямо доплащане от страна на хората за медицински услуги и лекарства, а това също влошава здравните показатели на населението, коментираха още участниците.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова коментира, че по-ниските нива на публичните разходи на България за лекарствени продукти са свързани с по-лоши здравни резултати. Анализът отчита, че доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-развити държави от ЕС. Освен това високото доплащане влошава здравните резултати, като стимулира ниско ниво на придържане към лекарствена терапия.

Тя посочи, че чрез инвестиции в дигиталиация могат да се подобрят ефикасността на здравната система и да се увеличи достъпа на пациентите до здравни грижи. По думите ѝ е необходимо страната ни да намали "хартиеното здравеопазване" и неговите несъвършенства.

Анализаторът от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков коментира, че за да се осигури устойчивостта на здравеопазването в години на криза, е необходимо да се осигури финансиране на системата чрез бюджетно неутрални инструменти. Според него, всеки "умно" инвестиран допълнителен лев в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3.4 лв. чрез по-голяма и по-здрава работна сила. Прозрачността при доплащанията може да доведе до намаляване на персоналните разходи и да подобри достъпа до здравни грижи. А въвеждането на допълнително доброволно здравно осигуряване/застраховане може да доведе до изсветляване на доплащанията и подобряване здравето и благосъстоянието на българските пациенти, както и на медицинските специалисти.