БНБ има нужда от добър мениджър, а не от политик

Г-н Стоев, каква е оценката Ви на създадената ситуация около избора на управител на БНБ?

Ситуацията напомня за всяко едно от политическите решения, при които се е включвало ДПС. Всяко едно от тези решения по традиция на първо място се характеризира с изчакване до последния момент, дава се възможност да наддават различни заинтересовани страни. На второ място се създава привидна непредвидимост на ситуацията, за да може ДПС да има по-силна дума във вземането на решение.

Каква е оценката Ви за кандидатурите на Светослав Гаврийски и Иван Искров?

Разликата е, че г-н Гаврийски е доказан в очите на анализаторите от инвестиционната общност като човек, който стриктно се придържа към правилата, предписани от закона за БНБ. Добре свърши работата си като първи мандат на валутния борд в България и бих казал, че оценката за неговата работа е блестяща.

Що се касае до г-н Искров, то не можем да говорим за негово участие в определяне на паричната политика и затова можем да се надяваме, че ако бъде избран за управител, ще следва стъпките на г-н Гаврийски.

Какъв избор е този за управител на БНБ - политически или експертен?

Лично според мен, в българската ситуация трябва да бъде изцяло експертен избор, защото политическото решение се отнася до принципите на паричната политика - т.е. дали ще има свобода Централната банка да печата пари или не, както е случая у нас.

От тук нататък решението е изцяло на ниво добър мениджър, който от една страна да проведе реформа по отношение на структурата на БНБ и на второ място човек, който да управлява добре валутните резерви на банката. Тези две неща предполагат подбор на добър мениджър, а не на политик.

Доколко са основателни опасенията за ролята на управителя по отношение управлението на валутния резерв на БНБ?

Има два важни риска. От една страна е опасението, че чрез операции на открития пазар Централната банка може да поднови практиката си на свободна парична политика - нещо, което тя е доказала, че не може да прави добре. Поне кризата през 96-97 г. го доказа. На второ място рискът е свързан с това търговските банки да не очакват при всяка по-малка ликвидна криза да им бъде подавана ръка.

По-добре Централната банка да се държи по дисциплиниращ начин спрямо тях и да им каже - ако имате проблеми, намерете най-добрия начин да го решите, а не чакайте да ви го решим ние с парите на данъкоплатците.