БНБ си вдига заплатите, гуверньорът остава с 15 368 лв. на месец

"Българската народна банка" (БНБ) ще вдигне разходите си за персонала през 2017 г. с около 2 млн. лв. спрямо очакваните харчове за 2016 г.

Основната част от увеличението ще отиде за различни възнаграждения на служителите, става ясно от публикувания в четвъртък бюджет на институцията за 2017 г.

Освен Народното събрание БНБ е другата институция в държавата, която сама си гласува бюджета, като върху него няма особен външен контрол освен от Сметната палата и от външен одитор.

Една част от увеличението цели да се приравнят заплатите в БНБ на средните в търговските банки, каквото е новото изискване в Закона за БНБ.

Централната банка е изчислила, че ръководният ѝ състав трябва да взима поне по 4341 лв. на месец, каквото е нивото на средномесечните възнаграждения в останалите банки. "Специалистите" в БНБ ще получават поне 1938 лв. на месец, а "поддържащият персонал" – минимум 1038 лв.

За изпълнение на това ново изискване в закона централната банка е заделила допълнително в бюджета си за догодина 283 000 лв.

Общо по план тя ще похарчи за персонал през 2017 г. около 1/3 от целия си бюджет, тоест 27.58 млн. лв. За сравнение за 2016 г. по това перо бяха планирани 26.7 млн. лв., а реално се очаква да бъдат разходвани 25.7 млн. лв.

Седмината шефове в БНБ обаче ще запазят заплатите си догодина, става ясно още от бюджета на институцията. Управителят Димитър Радев ще продължи да взима 15 368 лв. на месец, подуправителите Калин Христов, Димитър Костов и Нина Стоянова – по 13 173 лв., а членовете Боряна Пенчева, Лена Русенова и Елица Николова - по 4391 лв.

Запазва се лимитът управителят и подуправителите да получават под формата на заплата и допълнително материално стимулиране (ДМС) не повече от средното възнаграждение на ръководителите на банки в страната към 1 юли 2015 г. В документа обаче не се посочва какво е въпросното средно ниво на доход на банковите босове у нас.

Освен заради изравняването на заплатите с търговските банки БНБ ще покачи възнагражденията на част от персонала и по други причини. Средствата за доплащане за придобит стаж и професионален опит например ще нараснат със 142 000 лв., за кариерно развитие на служителите – с 304 000 лв., за доплащане за по-висока лична квалификация – с 3 000 лв., а за увеличение на осигурителните вноски за сметка на работодателя – с 90 000 лв.

Догодина БНБ планира 93.9 млн. лв. разходи за издръжка, което е намаление спрямо плана за 2016 г. с 2.6 млн. лв., но увеличение спрямо реалното изпълнение за тази година с 3.4 млн. лв. В последните години банката редовно си залага по-голям бюджет, отколкото реално харчи, и така обикновено отчита спестовност. Инвестиционната програма на банката за догодина ще глътне допълнителни 14.6 млн. лв.

В безпрецедентен одит на финансите на БНБ Сметната палата установи през лятото, че институцията е извършвала груби нередности при провеждането на обществени поръчки през 2015 г. Само за една година одиторите са разкрили 9 непроведени търга по закона, което е най-сериозното нарушение.

Междувременно, в отчета за дейността си за първото полугодие БНБ регистрира добра доходност от управлението на международните валутни резерви на страната при настоящата конюнктура на ниски лихви.

Основно заради покачването на фискалния резерв на правителството международните резерви на страната към края на юни се увеличават до 22.4 млрд. евро, което е ръст с над 2 млрд. евро спрямо края на 2015 г.

Доходността от управлението на средствата за периода като абсолютна сума възлиза на 396 млн. евро, но по традиция основната част от нея – 276 млн. евро, е от промяна в цената на златото (в случая – положителна). Реално "печалбата" от инвестиции е близо 116 млн. евро, което прави 0.60% доходност.

Заради въведените от началото на годината отрицателни лихви по свръхрезервите на банките в БНБ централната банка е прибрала от тях 4.83 млн. евро.

Близо 92% от валутните резерви на България са в евро, 7.2% - в злато и в по 0.50% - в сребро и в щатски долари, става ясно още от отчета на БНБ.