Богатството на българите ще расте, защото е в депозити и имоти

На фона на невижданите от Голямата депресия насам сътресения на американските финансови пазари, на данните за започваща рецесия на световните икономики и на затваряне на наши металургични предприятия, експертите от независимото анализаторско звено "Индъстри Уоч" излязоха с оптимистични изводи и предрекоха увеличаване на доходите на българското население. Във вторник те споделиха вижданията си, че при нужда дори можем да помогнем с финансов ресурс на страни изпаднали в нужда, като Румъния например.

Причината, според Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч", е консервативният модел на спестяване на населението у нас. Това ограничава потенциалните загуби на българските домакинства дори и при евентуално задълбочаване на финансовата криза, обясни той.

Българските домакинства държат едва 12% от спестяванията си в спекулативни инструменти. В сравнение с домакинствата в еврозоната българите инвестират 7 пъти по-малко в акции, 10 пъти по-малко във взаимни схеми и 3 пъти по-малко в пенсионни фондове и живото-застрахователни продукти.

Друга основна причина е валутният борд – повече от 10 години банките ни функционират в условията на борд, свикнали са да се оправят сами и да не разчитат на държавна помощ, разчитат на пазарната дисциплина. Друг положителен факт за страната ни е, че държавата не утежнява ситуацията, защото поведението ѝ е на нетен спестител – фискалният резерв трябва да е по-голям от размера на публичния дълг.

Още една важна причина, според анализаторите, е, че по-голяма част от богатството на българите е във вид на недвижими имоти – дори и цените им да паднат, няма да има голямо сътресение. Финансовото богатство на сънародниците пък е главно под формата на депозити, а тенденцията е лихвата по тях да расте, обясни Лъчезар Богданов.

Нетното финансово богатство на българите – 23.3 млрд. лева

През третото тримесечие на 2008 г., брутното финансово богатство на българите се изчислява на 33.5 млрд. лева. От тях 10.2 млрд. лв. са задължения към банки и лизингови дружества, което означава, че нетното богатство на населението е 23.3 млрд. Ръстът на спестяванията на българите е 16% на годишна база, като през второто тримесечие е бил 23%. През четвъртото тримесечие ръстът ще се забави още до 10-11%, прогнозира Димитър Чобанов, старши икономист от Институт за пазарна икономика (ИПИ).

Над 65% от спестяванията у нас са във вид на депозити. В акции е 2.4% от богатството на гражданите, като делът им през второто тримесечие е бил 3.6%, а в края на 2007 г. - 5.6%.

Общата стойност на жилищата у нас се изчислява на 76 млрд. лева. Така общата сума на богатството на българските домакинства наближава 110 млрд. лева.

Спестяванията са около 14% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е една ниска стойност, обясни Чобанов. Всъщност това са средства, които не са отишли за потребление и при нужда могат да се инвестират за стимулиране на икономиката.

Най-големият източник на притеснение – съкращението от работа

Според социологическо проучване на "Витоша рисърч" поръчано от "Индъстри Уоч", най-големият източник за притеснение на хората, които имат някакви заделени пари, без значение под каква форма, е загуба на работата. От съкращение се притесняват 46% от анкетираните. Осемнайсет на сто се страхуват, че спестяванията им ще се стопят при увеличение на лихвите по кредитите, 5% се тревожат от спад в цените на жилищата, а 5% от срив на фондовата борса.

Проучването е извършено сред два вида спестяващи – хора с месечни доходи до 800 лв. и с доходи над 800 лв. От изследването става ясно, че се различават мотивите на едната и другата група за заделяне на пари. По-бедните го правят, за да се защитят от непредвидени рискове, а по-богатите, за да инвестират в образованието на децата си. Една четвърт и от двете групи спестяват, за да се подсигурят след пенсия.