Бойко Рашков се оправдава с главния прокурор

За цялата минала година главният прокурор Никола Филчев е възложил едва 21 дела на специализираното следствие, което няма разумно обяснение според шефа на Специализираната следствена служба ( СпСлС) Бойко Рашков. Той оповести отчета на службата, според който за 2000г. са приключени 409 дела. От тях 196 са изпратени с мнение за съд. Към 1 януари 2001 на производство са останали 119 дела.

Тази равносметка не бе чута от главния прокурор Никола Филчев, правосъдния министър Теодосий Симеонов и председателите на върховните съдилища Иван Григоров и Владислав Славов, които бяха поканени, но не присъстваха на отчета. Министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов обаче беше дошъл за отчета на следствието.

Бойко Рашков, който е определен от БСП за водач на листа от т.нар. "гражданска квота", каза още, че няма обяснение и за това, защо дела със сложна фактическа и правна същност, като взрива в Амбасадор, пожарите през лятото, убийството на Петър Терзийски и смъртта на прокурор Джабов не са възложени на специализираното следствие. Вероятно една от причините да не възлагат дела на Специализираната следствена служба е била да се намали умишлено техния брой, за да се подкрепи проекта за изменение на закона за съдебната власт, който предвижда закриване на спецследствието, се усъмни Рашков.

Следствието да се върне към МВР, е личното мнение на вътрешния министър Емануил Йорданов.

"Не би било зле следствието отново да се върне в МВР за да има по-пряка връзка между служителите на МВР и следователите и те да работят заедно."

Така министър Йорданов отговори на журналистически въпрос какво е неговото лично мнение като професионалист за мястото на следствието по повод обсъжданите промени в Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

Според тях СпСлС се закрива, като имуществото и следователите отиват към окръжните следствени служби и прокуратурата с решение на Висшия съдебен съвет.

Според министър Йорданов законопроектът се нуждае от сериозно обсъждане и приемането му трябва да стане от следващия парламент.

Министър Йорданов е против всички видове закривания. Той смята, че е в борбата с престъпността е необходимо да се търси по-добро взаимодействие между правораздавателните органи. Не може да разговаряме по между си с отчети и доклади или чрез медиите, защото борба с престъпността може да има само тогава, когато застанем рамо до рамо, каза министър Йорданов.

Най-добре следствието работеше, докато беше в МВР, каза следователят Румен Киров по време на обсъждането на отчета.

Директорът на СпСлС Бойко Рашков е против връщането на следствието в изпълнителната власт, защото конституцията го поставяла в съдебната система.

Със закриването на СпСлС ще изчезнат и някои следствени дела и може би това е целта, каза заместник-директорът на СпСлС Румен Георгиев.

Следствието преминава в МВР през 1979 г., когато с указ на Държавния съвет е създадено Главно следствено управление /ГСУ/. С приемането на новата конституция през 1991 г. Националната следствена служба /НСлС/ става правоприемник на ГСУ. Официално НСлС излиза от МВР през февруари 1995 г. Три години по-късно при ремонта на съдебния закон депутати от СДС предложиха да бъдат закрити Главна прокуратура и НСлС. НСлС оцеля под името СпСлС. Променена бе само структурата на следствието, което стана децентрализирано.

През 1998 г. президентът Петър Стоянов каза, че закриването на НСлС не е обществено оправдано. Миналата седмица той заяви, че в края на този парламент не трябва да се правят големи промени в структурата на съдебната власт.

За закриването на СпСлС се обявиха председателят на парламента Йордан Соколов и председателят на Конституционния съд Христо Данов.