Бойко спести от такси

Бойко спести от такси
Чували сте оня стар виц за пестеливия син, който се прибрал в къщи и казал на баща си, че е спестил 4 стотинки, защото вместо да вземе трамвая на връщане от училище, той тичал целия път подир него. Пестеливият му баща го укорил: "Да беше тичал подир някое такси, щеше да спестиш 1.20лв.“

На връщане от Брюксел миналата седмица Бойко Борисов обяви, че отказал България да подпомага Индия и Китай и така спестил на България 50-60 милиона евро на година. Горе-долу по това време миналата година Станишев се върна от Брюксел със същата новина. Тогава България се беше противопоставила на пакета "Климат и енергетика“, който предполагаше амбициозно намаляване на емисиите. Аргументът е добре известен – бедни сме, защо трябва да плащаме на Индия и на Китай.

Причините са няколко. Първо, не сме бедни. Брутният вътрешен продукт на човек е десет, та и двайсет пъти повече отколкото някои от страните, които трябва да бъдат подпомогнати. Ако това ни се струва обаче като прекалено благотворителен аргумент, има още няколко други.

Първият от тях е, че не подпомагаме Бангладеш. Въглеродните емисии се натрупват в атмосферата и си стоят там. Затова онова, което е произведено от една страна от индустриализацията насам, би могло да се вземе предвид при разпределението финансовия ангажимент на страните по света. Източна Европа, в това число и България, е произвела значително повече емисии, отколкото Индия, Бангладеш или африканските страни. Тоест, ако ще плащаме за нещо, ще плащаме за собствената си мръсотия, макар и тогава да не сме знаели, че това е мръсотия.

Друго основание е, че на нас първоначално са ни дадени от протокола от Киото много високи емисионни лимити (които впоследствие са намалени), само и само, за да бъде вкарана в играта и Русия, която по принцип се противопоставя на всичко. Затова аргументът, че ние сме направили много за намаляване на емисиите си е доста неоснователен, освен ако не искаме да си пишем разпада на комунистическата индустрия като съзнателно усилие и жертва за съдбата на климата.

Трето, България е енергийно най-неефективната страна в цяла Европа. Това ще рече, че ние не само изхвърляме повече емисии на произведено евро, от когото и да било в ЕС, но и плащаме през носа си за всеки килограм СО2.

Четвърто, всички климатични модели, които показват очакваните промени в различни части на света, съвпадат в една точка – крайното засушаване на Източна Европа и на Средиземноморието. С други думи, ако принципът е да плаща оня, който ще пострада, ние със сигурност влизаме в сметката. Разбира се, ако не вярваш, че климатични промени съществуват и че 27 държавни ръководители са си говорили празни приказки и не са били наясно за какво става дума, този аргумент би трябвало да отпадне.

Пето, съгласието на България да се включи във финансирането на борбата с климатичните промени би могло да се изтъргува конструктивно за нещо друго, например финансиране на един от пилотните проекти за строеж на система за прихващане и съхранение на СО2 (за които ЕС се кани да даде по 250 милиона евро на проект) или за средства за създаване на мощен фонд за енергийна ефективност на сградите или за нещо друго, което може да ни извади поне малко от дъното на енергийната неефективност и зависимост или от високите сметки за парно и ток, които хората плащат.

Шесто, България се чуди как да си пооправи международната репутация, която, като енергийната и ефективност е заспала в долна мъртва точка. Отцепването от групата на недоволната деветка от бивши комунистически държави, беше един великолепен шанс да започне да се справя с този проблем. Шансът бе изпуснат.

Що се отнася до това какво сме спестили, работата напомня на друг стар виц за оня, на когото тази година пак му се ходело в Париж. Учудените му приятели го запитали наистина ли миналата година е бил в Париж, а той отговорил: "Не, ама миналата година пак ми се ходеше в Париж“. Та и България тази година пак спести много пари от климата.

Големите климатични сметки на България са свързани най-вече с това, че търговията с емисии не може да започне, защото няма работещ план за разпределение на емисиите. Страната няма политика за увеличаване на енергийната ефективност и за оползотворяване на неизползваните емисии за нещо смислено.

През последните няколко години например Чехия продаде емисии на Япония за около един милиард евро и формира фонд за енергийна ефективност на сградите, който при това преминава в момента през търговските банки на страната, създава работни места и подобрява изолацията на чешките жилища, без една стотинка от данъкоплатеца, което никак не е лошо по време на тежка икономическа криза. Такива примери има много. Иначе подтичването подир трамвая е здравословно занимание.

Споделяне
Още от Европа

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?