Болници недоволстват от намалено финансиране насред ценовия скок

Болници сигнализират в последните дни, че финансирането им от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е намалено, което ги поставя в изключително тежко положение на фона на надигащата се нова вълна на Covid-19 и ценовия скок на тока и газа. Причината е в новите правила, по които здравния фонд им плаща до приемането на новия бюджет за 2022 г.

Проблемът е в това, че месечните бюджети на болниците са определени на база реално изработеното от тях през миналата година, а дейността им беше драстично свита заради епидемията: плановият прием бе спиран, а пациентите се въздържаха да посещават лечебни заведения. От НЗОК коментираха, че на практика болниците са отчели като дейност за месец декември по-малко отколкото фондът е определил, т.е. не са достигнали лимитите си. Определената от НЗОК сума за декември е над 190 млн. лв., а отчетените от болниците дейности са за 170 млн. лв.

Болници се оплакаха от 20% и 50% намалени бюджети

Няколко болнични сдружения, обаче, алармираха в четвъртък, че бюджетите на някои лечебни заведения са орязани с между 20% и 50%.

Те изразиха опасения, че болниците ще останат приковани към резултатите от работата си през епидемичната 2021 г., което ще ги постави в невъзможност да посрещат собствените си и нуждите на своите пациенти. В своя позиция притеснения за орязаното финансиране изразиха от Националното Сдружение на частните болници, Българската болнична асоциация, Асоциацията на университетските болници и Националното сдружение на областните многопрофилни болници.

Те припомнят, че през изминалата 2021 г. болниците са функционирали с намалени обеми дейност заради преустановяването на плановия прием и плановата оперативна дейност на два пъти по за повече от месец, както и на отлагането на лечението от страна на самите пациенти заради страх от заразяване, а за по-голямата част от болниците – и поради ангажираността на персонала и структурите им с лечение на Covid пациенти. Така обвързването на тазгодишното с миналогодишното финансиране ги обрича на намалени приходи от НЗОК.

"В месеците на пандемия болниците, за разлика от други сектори на стопанския и обществен живот, нито за миг не затвориха вратите си за нуждаещите се от тяхната помощ и през цялото време бяха на разположение на своите пациенти. Разходите им за заплати, средства за индивидуална и колективна защита, дезинфекция, климатизация и поддръжка на сградите, абонаментно обслужване и много други се трупаха всеки ден, независимо дали лечебните заведения са в принудителен престой или са ангажирани само с лечение на Covid пациенти и избягвани по този повод от пациентите с други заболявания", коментираха болничните организации.

Именно поради извънредната обстановка болниците бяха компенсирани през изминалата година с част от недостигащите им средства за покриването на тези разходи. За декември обаче, съгласно приетото решение на Надзорния съвет на НЗОК, а най-вероятно и за следващите месеци, такава възможност не е предвидена. Нито е предвидена частичната компенсация на увеличените цени на енергоизточниците от страна на правителството, коментираха от болничните сдружения.

Болниците, все пак, декларираха, че ще продължат да изпълняват ежедневно и стриктно своите задължения, независимо от цената, която ще платят за това и независимо от риска дори да се стигне до фалит за някои от тях.

Държавата вдига субсидии, за да смекчи ценовия шок

Проблемът с финансирането на болниците на фона на скока в цените на тока и газа беше поставен и по време на блиц-контрола в парламентарната здравна комисия в четвъртък, където здравният министър проф. Асена Сербезова отговаряше на въпроси на депутати. Депутатът от ГЕРБ и бивш директор на "Пирогов" проф. Асен Балтов попита дали държавата готви компенсации за болниците заради увеличените цени на парното и тока. Той даде пример, че разходите на малка общинска болница за парно, ток и газ достигат до 40% от оборота за месеца. В "Пирогов" пък получили шест пъти по-висока сметка за ток от миналата година.

Министър Сербезова от своя страна коментира, че въпросът е изключително належащ и важен, особено на фона на очакваното увеличение на капацитета на болниците.

Тя посочи като косвена мярка това, че правителството прие програма за компенсиране на небитовите крайни потребители за справяне с ръста на цената на тока. Тя припомни, че през ноември миналата година правителството отпусна допълнително 10 млн. лв. на 196 болници за да компенсира повишените разходи за кислородолечение. Освен това Сербезова съобщи, че МЗ подготвя увеличение на субсидиите за болниците, които са за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по линия на НЗОК, а именно: за оказване на спешна помощ, консултативна помощ на спешни пациенти, ТЕЛК и др.

"Наясно сме със сериозността на въпроса и търсим други механизми, включително преостойностяване на клинични пътеки", посочи Сербезова.