Болници пред затваряне заради бум на сестринската емиграция

Болници могат да затворят врати заради липсата на медицински сестри, които масово напускат и заминават да работят в чужбина, предупредиха в четвъртък от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, която представлява сестрите в България.

Председателят на организацията проф. Станка Маркова съобщи, че от началото на годината досега 1 200 медицински сестри са напуснали страната. От тях около 830 са подготвили нужната документация, за да упражняват същата професия зад граница. Останалите е възможно да се насочат към друг вид работа в страните, в които са отишли.

В същото време да учат за медицински сестри се приемат по 500 души годишно, но част от бройките остават незаети, а много от приетите в специалността се местят след първата година в други специалности – медицина, фармация и други. Причината за това е, че до миналата година кандидатите за медицински сестри са полагали същите изпити като кандидатите за медицина и са плащали същата такса. Затова броят на хората, посочващи като първо желание да се обучават медицински сестри, е много малък. Повечето от приетите започват да следват с идеята, че изобщо няма да търсят работа в България, а директно ще заминат другаде в Европа, където дипломите им се признават. От тази година е въведен отделен изпит за медицински сестри и е намалена таксата, но според Маркова това не прави положението по-розово.

При липса на достатъчно сестри отделения и дори цели болници ще бъдат принудени да затворят врати. Проблем назрява в момента в Ботевградската болница, където сестрите колективно подали молби за напускане. Причината – заплатите им от по 250 лева не са изплащани вече три месеца. Маркова разказа, че се стигнало до абсурда болна медицинска сестра да плаща за лечението си, тъй като не ѝ били плащани осигуровките. От болницата готвели съкращения, за да могат да плащат заплати.

Заради ниското заплащане вълната от напускащи и заминаващи да работят във Европа медицински сестри се засилва. Най-много сестри заминават да работят в Великобритания, Испания и Гърция.

Преди известно време български медицински сестри са били наети на работа в хирургически клиники в Кипър. Скоро за там ще замине и още една група от сестри.

В Европа обаче българските медицински сестри работят предимно като болногледачи. С промяна в европейските директиви обаче вече няма опасност те да загубят правата си заради това, каквото опасност е съществувала допреди година. От асоциацията съобщиха, че условията на работа за сестрите у нас са толкова отчайващи, че да практикуват тук не желаят дори медицински сестри от държави извън Европейския съюз. В Македония например минималната заплата, която получава една медицинска сестра, е 400 евро, докато у нас стартовото възнаграждение едва достигна 400 лева след поредица от заплахи и протести от страна на съсловието.

Професионалистите по здравни грижи обещаха наесен да няма затворени детски градини заради липса на сестри. По думите на проф. Маркова заплатите на повечето медицински сестри в детските заведения са повишени и е спряло напрежението.

На България са ѝ необходими още около 60 000 медицински сестри, за да достигне минимума в съотношението лекари-сестри. В момента у нас има 30 000 сестри. Проф. Маркова е изчислила, че са нужни 30 години, в които никой да не се пенсионира и да не напуска, за да се достигне минимумът.

Дали съсловието ще излезе на протест, ще стане ясно в края на септември, макар че според Маркова от "викането по площадите" няма особен ефект. Не е сигурно и дали евентуален протест на сестрите ще се обедини с този на лекарите. "Исканията ни са общи, що се отнася до недофинансирането на здравната система, но когато става въпрос за разпределението на средствата, интересите ни се разделят", коментира Маркова.

От Асоциацията са представили пред правителството конкретни мерки за излизане от кризисната ситуация. Едно от предложенията на организацията е след десети клас ученици да имат възможност да се обучават в медицински професионални училища за медицински помощници, масажисти за СПА-центрове, медицински секретари, стоматологични сестри. Идеята е обучението да продължава две години, след което зрелостниците ще могат да продължават и във ВУЗ-ове, но според Маркова голяма част от тях ще покрият нуждите за професионалисти по здравни грижи.