Борбата с корупцията: необходими са резултати*

Корупцията продължава да бъде сериозен проблем в държавите от Европейския съюз, като почти половината от европейците смятат, че равнището на корупция се е увеличило през последните три години.

По повод на Международния ден на ООН за борба с корупцията с разочарование трябва да се отбележи, че въпреки многобройните политически инициативи, които стартирахме, до този момент практическите резултати в борбата с корупцията в Европейския съюз оставят незадоволителни.

Корупцията е заболяване, което разяжда една държава отвътре. Тя прояжда културната, политическата и икономическата структура на обществото, като подкопава доверието в демократичните институции, отслабва отчетността на политическите водачи и често подхранва организирани престъпни групи.

Според някои оценки икономическата цена на корупцията в ЕС възлиза на около 120 млрд. евро на година, или приблизително 1% от БВП на ЕС и много повече от това, което Съюзът изразходва за политиките в областта на борбата срещу организираната престъпност, тероризма, имиграцията, убежището и границите, взети заедно.

Според резултатите на неотдавнашно проучване три четвърти от европейците възприемат корупцията като сериозен проблем в своята държава членка и в Европа има широко съгласие, че корупцията съществува на всички равнища на управление.

Това, което може би е най-поразяващо в тази нова статистика, обаче е общото чувство за неизбежност и приемането на корупцията, като повечето европейци смятат корупцията за нещо неминуемо и присъщо на бизнес културата в тяхната държава. От друга страна, въпреки тези като цяло отрицателни нагласи, само малка част от европейците признават, че те лично са били жертва на корупция. Това е окуражаващо, но не променя факта, че в 24 от 27-те държави-членки на ЕС мнозинството от хората смятат за неефективни усилията на тяхното правителство за борба с корупцията.

Колко пъти сме заявявали, че наистина е време за действия? Европейците очакват от националните правителства, както и от съдебната система и полицията да предприемат решителни стъпки. Окуражаващ е фактът, че борбата срещу корупцията е приоритет в дневния ред на много политици и публични институции.

Но дори и с най-добри намерения разстоянието между думи и действия е дълго. Широкото обществено недоверие в политиците изглежда изостря проблема. Според резултатите от проучване, ако е необходима помощ за разрешаване на жалба по случай на корупция, европейците смятат за най-малко вероятно политиците да бъдат в състояние да предложат решение.

Означава ли това, че ЕС няма роля? Напротив, тези тенденции показват, че новите антикорупционни политики на ЕС имат потенциала да отговорят на обществените очаквания и тревоги. Нещо повече, финансовата криза и кризата на дълга засилват необходимостта от по-голяма честност и прозрачност в разходването на публични средства.

Това не означава, че не са въведени необходимите законови актове. До голяма степен такива актове съществуват, били те наложени чрез международни или европейски инструменти или приети чрез национални инициативи.

Така например, през юни тази година Европейската комисия прие пакет от мерки за борба с корупцията и създаде специален механизъм на ЕС за наблюдение и оценка на борбата с корупцията. От 2013 г. нататък на всеки две години ще се публикува Доклад на ЕС за борбата с корупцията, в който ще се очертават най-добри практики и отрицателни промени в държавите членки, както и тенденциите и слабостите в ЕС. Скоро ще предложим и допълнителни законодателни мерки, по-специално по отношение на отнемането на имущество от престъпна дейност и реформата на правилата за обществените поръчки.

Но корупцията е сложен проблем и законодателството, използвано самостоятелно, не носи резултати. Необходимо е по-тясно съдебно и полицейско сътрудничество, по-подробни статистически данни относно престъпността и засилена политика за борба с измамите на европейско ниво.

Засиленият акцент върху борбата с корупцията следва също така да бъде част от процеса на разширяване и от помощта за развитие и сътрудничество със страни извън ЕС. Но най-вече ни е нужно политическо водачество за превръщането на тези ангажименти в реалност.

*Статията е предоставена специално за Mediapool