Борбата с международния тероризъм е приоритет за отбраната

През следващото десетилетие не се очаква България да бъде изправена пред заплаха от конвенционален военен конфликт, застрашаващ териториалната ѝ цялост. Стратегическите рискове и заплахи за сигурността и отбраната на страната са свързани с международния тероризъм и разпространението и употребата на оръжия за масово унищожение.

Това пише в Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната, която парламентът днес прие с 81 гласа "за", три против и 37 въздържали се.

Срещу документа се обявиха от левицата. Още при обсъждането му в комисията по външна политика, отбрана и сигурност те поискаха да се допълнят рисковете и заплахите за сигурността на страната, както и да се очертае ясно необходимостта от развитие на националния отбранителен потенциал.

Още в началото на подготовката на документа и на Стратегическия преглед на отбраната възникнаха спорове между цивилното и военното ръководства на армията за приоритета в отбранителната доктрина на страната. Цивилните експерти настояваха той да е насочен към международния тероризъм, докато военните, подкрепени и от съветниците на президента Първанов, държаха да не се подценява риска за териториалната цялост на страната. Елемент на спора бе и отражението на отбранителния приоритет върху структурата и числеността на Българската армия. При акцент върху международния тероризъм няма необходимост от поддръжката на големи конвенционални сили за защита на територията, което позволява армията да се съкрати под сегашните 45 000 души.

Преди дни военният министър призна, че има три варианта за числеността на армията - от 22 000 до 39 000 души. Според него няма да се предприемат драстични съкращения и в течение на няколко години армията ще се намали, но ще остане близо до горната граница от 39 000.

Според приетия днес от парламента документ, други рискове и заплахи за сигурността на страната са нестабилността на демократичните процеси в конфликтните региони, организираната престъпност, трафика на стратегически суровини, технологии, оръжие, наркотици и хора, както и деструктивното въздействие върху информационните системи, икономическата нестабилност, екологичните катастрофи, природните бедствия и авариите.

В Политическата рамка се посочва, че България е приела като своя ясна политика разбирането, че системата за колективна сигурност е оптималният начин за гарантиране на националната сигурност. Присъединяването на България към НАТО и към ЕС ще допринесе за гарантиране на националната сигурност и за по-нататъшното консолидиране на единна, свободна и мирна Европа.

Отбелязва се, че отбранителната мисия на армията включва дейности, свързани с гарантиране на националния суверенитет както на нашата страна, така и на страните-членки на НАТО, както и участие в международни мисии за борба с тероризма и предотвратяване на кризи и конфликти извън територията на България.

В кулоарите министър Свинаров заяви, че на база на приетата днес политическа рамка, до края на април ще се приеме и стратегическия преглед на отбраната.

Преигледът, който ще съдържа визията за развитие на въоръжените сили до 2015 година, трябваше да бъде готов още в началото на тази година. Това не стана и следващият срок, за който се заговори, бе месец март, преди официалното приемане на България в НАТО. Днес Свинаров отложи окончателното изготвяне на документа още с месец.

Свинаров допълни, че все още няма решение на правителството какво точно ще влезе на въоръжение в Българската армия. Със сигурност МиГ-ове ще има, но министърът не уточни докога.

Николай Свинаров е убеден, че съставът на третия български батальон за мисията в Ирак ще бъде окомплектован, независимо че се набират и резервисти.