Борбата срещу наводненията сплотява хората, но не и политиците

Катастрофата промени Германия. Драматичните събития по протежение на Елба накараха хората да възприемат нещата по нов начин. От източногерманските провинции пристигат съобщени за нови и нови опасности, които изпълват с тревога жителите на цялата Федерална република. Пет седмици преди изборите за Бундестаг предизборната кампания остава до голяма степен извън общественото внимание. Сега става дума за най-важното - за оцеляването.

На преден план са сцените, които се наблюдават в наводнените райони. Там се стичат хора от всички краища на страната, за да спасят онова, което може да се спаси. Наводненията унищожиха до голяма степен изграденото след обединението на Германия, като се започне с инфраструктурата и се стигне до хилядите къщи, които бяха ремонтирани в годините след промяната от 1989 година.

Ясно е, че на много места в Източна Германия възстановяването трябва да започне отначало. Дарителските кампании сочат, че германците са готови да поемат бремето. Невиждана досега вълна на солидарност залива цялата страна. Като че ли едва сега се изпълни пожеланието на Гюнтер Гаус, на времето шеф на постоянното представителство на Федералната република в Източен Берлин, който мечтаеше хората да не възприемат Елба като вътрешногерманска граница, а като германска река. Сега мечтата му се осъществява.

За съжаление политици като кандидатът за канцлер на опозиционния блок ХДС/ХСС Едмунд Щойбер все още не разбират, че са необходими общи усилия, за да се преодолеят последиците от катастрофата. Фактът, че баварският премиер и шеф на ХСС се срещна в края на седмицата само с премиерите на Саксония и Саксония-Анхалт, които са негови съпартийци, но не покани премиера на провинция Бранденбург, само защото е от ГСДП, свидетелства за ограничен светоглед.

В тази категория попадат и опитите на германските зелени, които искат да се възползват от катастрофата, предизвикана от наводненията, и да удължат срока на екологичния данък. Неприязън будят и изявленията на видни зелени политици като Йошка Фишер и Юрген Тритин при техни посещения в районите на бедствие, че тяхната партия отдавна била предупреждавала за последиците от неправилната екологична политика.

За разлика от тях федералният канцлер Герхард Шрьодер изглежда разбра, че става дума за единодействие не само в Германия, но и в Европа. Той дори преглътна неприязнените си чувства към австрийския канцлер Волфганг Шусел и го покани в Берлин заедно с правителствените ръководители на Чехия и Словакия. Вероятно се е ръководил от убеждението, че с общи усилия може да се упражни по-силен натиск върху Европейската комисия и да се осигурят повече пари за жертвите на наводненията.

Катастрофата, предизвикана от наводненията, предпази Шрьодер от една грешка. Защото с лозунга за "германския път", който политикът-социалдемократ издигна в предизборната борба, той стъпи на опасен терен. С лозунга Шрьодер искаше да внуши на избирателите, че отдава първостепенно значение на германските интереси. Придошлите реки заляха и отнесоха "германския път" и разчистиха мястото за обединяване на усилията на нацията, за да се преодолеят последиците от катастрофата. По този начин се подлага на проверка не само интеграцията на Германия, а и на Европа.

По БТА, със съкращения