Британия напуска ЕС: Шок, хаос и неизвестност

Обединеното кралство изпадна в конституционна криза, Камерън подаде оставка, паундът и пазарите се сринаха

Великобритания гласува за напускане на Европейския съюз, нанасяйки най-големия удар върху проекта на европейско единство след Втората световна война. Обединеното кралство изпадна в пълномащабна конституционна криза – премиерът Дейвид Камерън обяви оставката си; Шотландия заяви, че е готова скоро да свика нов референдум за независимост. Глобалните финансови пазари се сринаха, а паундът записа най-ниската си стойност за последните 30 години като падна 10% спрямо долара.

Решението за напускането на ЕС изправя петата по големина в света икономика пред дълбока несигурност за перспективите на растежа и за привлекателността ѝ сред инвеститорите.

Очаква се Великобритания да влезе в месеци на икономическа и политическа нестабилност. Освен това Брекзит натисна още един спусък, който може да заплаши крехкото единство в самото Обединено кралство. Шотландия и Северна Ирландия гласуваха "за" оставане в ЕС и техните политици виждат Брекзит като своеобразна подготовка за излизане от опеката на Лондон.

Според окончателните резултати от проведения на 23 юни референдум, 51.9 на сто от британците са гласували "за" напускане на Европейския съюз, а 48.1 процента - против. В подкрепа на Брекзит са гласували 17 410 742 души, а против са били 16 141 241 от пусналите бюлетина. Според данните 64 на сто от младите на възраст от 18 до 24 г. са гласували за Евросъюза, а подкрепа от 45 на сто са дали британците между 25 и 49 години. Определящ обаче е бил вотът на възрастните. 58 процента от хората над 65 години са гласували за "Брекзит", както и 49 на сто от жителите на възраст между 50 и 65 години. Според статистиката онези, които са били против излизането от ЕС, ще трябва да живеят с това решение средно 69 години, а взелите го - само около 16. 

Като цяло Англия и Уелс твърдо са били за отхвърляне на еврочленството, макар големите градове като Лондон, Манчестър и Ливърпул да са били масово за оставане в ЕС. Шотландия и Северна Ирландия също са били за запазването на членството в Евросъюза.

Досега нито една страна членка не е напускала общността, а член 50 от Лисабонския договор, който указва как една държава може да излезе от блока, не дава много подробности.

Очертават се тежки и непредвидими преговори за излизането на Великобритания, като лидерите на Европейския съюз обявиха, че са подготвени за лошия сценарий. Европа ще настоява Великобритания по най-бързия начин да задейства процедурата, като уведоми ЕС за решението си за напускане. Очаква се обаче Великобритания да търси най-подходящия момент и най-изгодните за себе си условия за напускане на общността, към която се присъедини преди 40 години.

Напускането на Великобритания ще е голям удар за ЕС, тъй като страната осигурява една шеста от брутния продукт и е един от основните стълбове на съюза в качеството си на ядрена държава и с правото си да налага вето в Съвета за сигурност на ООН. Освен това решението на Великобритания може да отключи подобни процеси и в други страни членки на ЕС.

Камерън: Не мога повече да съм капитанът на нашата страна

Веднага след като станаха ясни резултатите, премиерът Дейвид Камерън, който инициира референдума, заяви, че ще подаде оставка през октомври, когато оглавяваната от него Консервативна партия ще избере своя нов лидер.

Камерън хазартно заложи политическото си бъдеще на референдума, но надеждите да му да осигури подкрепа за оставането в ЕС се изпариха, след като работническата класа показа категоричен отпор срещу политическия и бизнес елит и статуквото, отбелязва "Файненшъл таймс".

"Аз не мога да съм капитанът, който ще определи бъдещето на страната", заяви Камерън в изявление пред "Даунинг стрийт".

По думите му новият министър-председател би трябвало да вземе решението кога да се задействат процедурите за напускане на ЕС, а в национален интерес е да има период на стабилност, след което да дойде ново ръководство. Той заяви, че преговорите за излизане от ЕС би трябвало да бъдат започнати от новия министър-председател.

Камерън увери британците, които живеят в Европа, и европейците, които живеят във Великобритания, че няма да има незабавна промяна.

Камерън управлява страната близо шест години и позволи провеждането на референдума, поставен под натиск от все по-засилващите се популистки антиевропейски настроения, включително и в неговата партия.

Съпъртиецът му и бивш кмет на Лондон Борис Джонсън, който бе сред водещите привърженици за излизане от ЕС, се спряга като най-вероятния наследник на Камерън.

Резултатите по райони:

Еуфория сред евроскептиците: Ден на независимост

Борис Джонсън приветства Дейвид Камерън за "смелостта", с която е позволил на страната за пръв път от 43 години да гласува за референдум за членството си в ЕС.

Някои хора намират това за грешка и твърдят, че народът не бива да се занимава с такива въпроси, каза той, но всъщност няма друг начин да се вземе подобно решение. Брекзит няма да направи Обединеното кралство "по-малко европейско", посочи Джонсън.

Въпреки еуфорията в лагера на Брекзит, Джонсън каза, че нищо няма да се промени в краткосрочен план след гласуването в полза на Брекзита.

"По отношение на гласуването за напускане на ЕС, е изключително важно да се подчертае, че няма нужда от бързане", каза той.

И увери, че в бъдеще Великобритания ще спечели от гласуването за Брекзит.

По думите му ЕС за времето си е бил благородна идея, но "вече не е правилният избор за Великобритания".

Лидерът на антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж заяви, че "евроскептичният дух излезе от бутилката".

Ще спечелим тази война, ще си върнем страната, ще си върнем независимостта и границите, заяви той.

Той призова 23 юни да остане в историята на британците като Деня на независимостта.

На този фон депутати от опозиционната Лейбъристка партия поискаха да се гласува недоверие на нейния лидер Джеръми Корбин заради провала на кампанията против Брекзит.

Корбин от своя страна прогнозира тежки времена за Великобритания. Според опозиционния лидер правителството трябва да защити и да насърчи британската икономика при процеса на раздяла с общността.

"Очевидно предстоят много трудни дни", каза той, като изтъкна падането на британската лира.

По думите му британците са гласували за напускане на общността, защото са ядосани от отношението на няколко последователни правителства към тях, посочва Ройтерс.

Според него Брекзит ще има последици за заетостта във Великобритания, а правителството би трябвало да ги сведе до минимум.

Външният министър на страната Филип Хамънд коментира, че в резултата на вота Великобритания губи голяма част от външнополитическата си сила.

До момента Великобритания настоява за запазване на икономическите санкции срещу Русия, но сега решителността на ЕС може да се разколебае, предупреди Хамънд.

Според него отслабването на позициите на Великобритания вероятно се приема със задоволство от руския президент Владимир Путин. "Подозирам, че тази сутрин той усеща малко по-слаб натиск и ще бъде малко по-оптимистично настроен за шансовете си в крайна сметка да постигне смекчаване на тези санкции на ЕС", каза Хамънд.

Идва период на дълбока несигурност

"Файненшъл таймс" коментира, че много от последиците на Брекзит може да се предвидят още сега: Великобритания ще се опита да излезе от ЕС до 2019 г. и ще е готова да се противопостави на Брюксел по миграционните закони. Един от най-непосредствените резултати е, че политическите и конституционните въпроси, предизвикани от Брекзит, може да поставят началото на период на дълбока несигурност за Обединеното кралство и ЕС.

От юридическа гледна точка референдумът е по-скоро консултативен, а не задължителен и какво ще стане по-нататък е политически, а не правен въпрос, отбелязва вестникът.

В областта на икономиката специалистите са единодушни - излизането от ЕС ще нанесе удар по растежа, а мащабът на последиците ще зависи от фактори като търговията, производителността и преките чуждестранни инвестиции.

Привържениците на Брекзит обаче твърдят, че икономиката ще бъде в разцвет, когато страната е извън ЕС.

Вотът може да има незабавни последици за британския бизнес. Той вече нанесе сериозен удар на банките, което е израз на страховете, че Лондон губи позицията си като европейски център за финансови услуги.

Отхвърляне на политическия и бизнес елит


Победата на Брекзит показва яростния гняв срещу "истеблишмънта". Всички – от Барак Обама до ръководителите на НАТО и МВФ - предупредиха британците да останат в ЕС. Техните позиции бяха отхвърлени от избирателите, които не приемат не само техните аргументи, но и ценността на "експертите" като цяло, коментира сп. "Икономист". Големи прослойки от британския електорат, които поеха основата тежест на орязването на публичните разходи и не споделиха британския просперитет, сега са в обятията на гневен популизъм.

Британците имаха много причини да се откажат от ЕС – от демократичния дефицит на Брюксел до слабостта на икономиките в еврозоната. Но решаващият фактор за това да останат ли в ЕС изглежда беше свободното движение на хора. С нарастването на имиграцията, тя зае предно място сред тревогите на британците.

Смут на континента и трус за политическата върхушка на Запад

Брекзит е и тежък удар по ЕС. "Техни преосвещенства" в Брюксел изгубиха връзка с обикновените хора – е не само в Британия. Според последното проучване на "Пю рисърч", във Франция, която е страна основател на ЕС и негов дългогодишен поддръжник, едва 38% от хората все още имат положително отношение към съюза, което е с 6% по-малко, отколкото във Великобритания. В никоя от страните няма подкрепа за прехвърляне на повече власт към Брюксел.

Оценките, че британският референдум е исторически, не са само думи. Заложено е много повече от отношенията между Великобритания и Европа. Под въпрос може да се окаже целият европейски проект, отбелязва френският в. "Монд".

Нещата трябва да се кажат такива, каквито са. Великобритания имаше огромна полза от членството си в ЕС. Икономиката ѝ не е била в по-добро състояние от 1973 г. насам, но Лондон остави силен англосаксонски отпечатък върху европейския проект - свободната търговия, разширяването към Централна и Източна Европа сред 1989 г., отварянето към света. Европейското право е изковано под британско влияние. Днешна Европа, която от 20 години непрестанно се отдалечава от федералната мечта, носи печата на Обединеното кралство, подчертава вестникът.

Това историческо решение със сигурност ще промени мястото на страната в света, ще предизвика смут на континента и ще разтърси политическата върхушка на Запад, пише "Ню Йорк таймс".

Още по темата
Още от Европа