Британската монархия - работа за цял живот

От момента, в който бе призована да се възкачи на британския престол на 25-годишна възраст, за кралица Елизабет Втора нямаше съмнение, че това ще ѝ е работата за цял живот. "Тя седеше на бюрото с изправена стойка, приемайки съдбата си. Таеше дълбоко чувствата си", каза тогавашният ѝ личен секретар.

Новината, че баща ѝ крал Джордж Шести е починал в съня си стига до принцеса Елизабет, когато тя е на сафари ваканция в прочутия хотел "Трийтопс" в Кения - буквално при върховете на дърветата (Treetops)- в нощта на 6 февруари 1952 г.

"За пръв път в световната история младо момиче се качи в клоните на едно дърво като принцеса и след като изпита това, което описа като най-вълнуващото си преживяване, слезе оттам на следващия ден като кралица", писа един от спътниците ѝ в книгата за посетители.

За Елизабет обаче сериозността на задачата ѝ е била ясна. "Моля се Господ да ми помогне да изпълнявам достойно тежката задача, която ми бе поверена толкова рано в моя живот", каза тя.

Шестдесет години по-късно кралските наблюдатели са съгласни, че Елизабет е започнала царуването си както впоследствие го е продължила - със силно чувство за дълг, стоическа преданост и непоклатима вяра.

Кралица Елизабет в момента е най-дълго управлявалият монарх след нейната прапрабаба кралица Виктория, която царува повече от 63 години, и би могла да подобри рекорда ѝ.

Видимо в добро здраве, кралицата, майка на четири деца и съпруга на принц Филип от 64 години, не показва признаци на забавяне на темпото.

При управлението ѝ са се сменили една дузина премиери. Тя е преживяла разпадането на Британската империя, Студената война, кацането на първия човек на Луната, създаването на Европейския съюз и падането на Берлинската стена.

"Никой в страната не ни е по-близък от нея. Имаме обаче твърде неясна представа що за човек е тя всъщност. Това значи, че сме свободни да ѝ приписваме каквито си искаме черти", каза журналистът Александър Чансълър по повод жизнеността на кралицата.

Вестник "Дейли телеграф" веднъж стигна дотам да я нарече "суперзвезда". "Поведението ѝ, от моменти на най-тежка национална криза до приемането на букет увехнали цветя от разплакано детенце, не е нищо по-малко от безупречно", писа вестникът.

Внезапната и преждевременна смърт на баща ѝ, както и преживяванията ѝ през Втората световна война оформиха характера на Елизабет.

Като млади принцеси Елизабет и по-малката ѝ сестра Маргарет прекараха годините на войната в Уиндзорския замък. Те помнят как са се криели в подземията, когато бомбардировачите на Луфтвафе прелитали пронизително над тях, отбелязва кралският биограф Джени Бонд.

Елизабет е държала да даде своя принос към воденето на войната и убедила родителите си да ѝ позволят да се присъедини към Помощната териториална служба, което прави през април 1945 г. Там тя служи като механик и шофьор на военен камион.

През ноември 1947 г. Елизабет се венчава в Уестминстърското абатство в сватба като от приказките за далечния си братовчед, елегантния принц Филип Гръцки, когото срещнала и според свидетели се влюбила десет години преди това на коронацията на баща ѝ.

Единбургският херцог, който е от гръцки, датски и германски произход, винаги е бил опора на кралицата въпреки сътресенията в дългия им брак.

Тази подкрепа бе особено нужна в края на 80-те и през 90-те години, когато монархията бе опетнена от редица скандали и кризи. Тяхна кулминация бяха разводите на три от четирите деца на кралицата.

През 1992 г., когато зоркото следене на кралското семейство бе в разгара си и бе обявена раздялата на принц Чарлс и принцеса Даяна, кралицата заяви, че тази година се е оказала нейната Annus Horribilis (година на ужаси).

Предстоеше още по-лошо със смъртта на Даяна през 1997 г. и личните критики към кралицата, която според 72 процента от населението е била "отчуждена", защото не се е присъединила към публичната скръб за Даяна.

Дългогодишните скандали и спорове около връзката на Чарлс с Камила Паркър-Боулс приключиха, когато той най-после се ожени за любовницата си през 2005 г.

Сватбата отбеляза бавното възвръщане на сполуката на кралското семейство, достигнала нови висоти с приказната сватба на принц Уилям и Кейт Мидълтън през април 2011 г.

"Успокоителното при кралицата е, че тя изобщо не се е променила", каза коментаторът Чансълър. Това обяснява продължаващата стабилна подкрепа на 70 процента от британците за монархията.

Кралицата даде на британците чувство за сигурност и дори противниците на монархията не можаха да намерят повод тя да бъде порицана, каза той. "Докато е жива, ще ни бъде спестена
конституционната криза, пред която ще се изправим някой ден. Дано царува дълго", каза Чансълър.