"Брокерът" на съдебната власт осъден за лъжесвидетелстване по прокурорски показания

Двегодишната условна присъда за лъжесвидетелстване, наложена преди два месеца от Софийския районен съд (СРС) на Красимир Георгиев, станал известен като Красьо Черния, се базира основно на показанията на Първолета Никова от Софийската градска прокуратура (СГП). Това става ясно от мотивите на СРС, огласени преди дни.

Делото срещу Георгиев бе образувано, след като той бе призован да даде показания като свидетел по разследването за търговия с влияние срещу неизвестен извършител, последвало грандиозния скандал във Висшия съдебен съвет (ВСС) покрай разкритията, че "черничък човек с ланци" може да осигури кариерно израстване в системата срещу 200 000 евро. Още в началото бе известно, че въпросното описание се отнася за самия Красимир Георгиев.

Разследването не доведе до повдигане на някакви обвинения и бе "трансформирано" в дело за укриване на около 95 000 лева данъци срещу Георгиев, по което в понеделник Софийският градски съд го оправда. Процесът за лъжесвидетелстване пък тръгна заради реплика на Красьо Черния пред прокурор Никова, че не познава магистрати.

По време на делото бяха призовани и разпитани множество прокурори и съдии, сред които бившият шеф на Шуменския районен съд Тодор Тодоров, бившият апелативен прокурор на Пловдив Андрея Атанасов, бившият председател на Районния съд в Несебър Пламен Найденов, напусналите ВСС Стойко Стоев и Иван Димов, Румяна Ченалова от Софийския градски съд и други.

От показанията им категорично стана ясно, че се познават с подсъдимия по различни поводи. В края на делото самият Георгиев също потвърди, че се познава с над 15 магистрати от цялата страна, но настоятелно отрече да е лъжесвидетелствал пред Първолета Никова.

Според неговото обяснение по време на разпита му в СГП на 24 юни 2009 г. обвинителката не го попитала дали изобщо познава съдии и прокурори, а конкретно такива, които да са му искали или предлагали пари. Въпросът ѝ обаче не бил протоколиран и така отговорът му останал с променен контекст.

"Тогава ми беше зададен въпрос познавам ли магистрати, които в някакво питейно заведение да си ми предлагали или аз на тях сумата от 200 000 лева или евро. Аз отговорих, че не познавам такива магистрати", обясни Георгиев в края на декември м. г. пред СРС.

Думите му обаче са възприети единствено като "защитна позиция" и съдия Горанова не ги смята за по-достоверни от показанията на Първолета Никова, става ясно още от мотивите към осъдителната присъда. Тя се аргументира и с показанията на адвокат Красимир Данков, присъствал на въпросния разпит през юни 2009 г.

"Намира, че анализът на събраните по делото доказателства дава основание за заключение, че Георгиев е потвърдил неистина съзнателно и с това е попречил да се разкрие обективната истина по водено в СГП досъдебно производство и че същият е съзнавал изцяло противо-правния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е обществено-опасните последици, и е желаел настъпването им. Счита обясненията на подсъдимия, отрекъл да му е бил задаван конкретен въпрос за това, познавал ли е магистрати и лица от съдебната система, за защитна позиция, смятайки, че какъв точно въпрос му е зададен и какъв е бил последващият отговор се установява от показанията на свидетеля Никова, както и от показанията на свидетеля Данков", се казва в мотивите.

Съдия Горанова пише още, че разпитът на Георгиев е протоколиран, както изисква Наказателно-процесуалният кодекс, "който не задължава съответния орган да оформя стилистически протокола във вид на зададени въпроси и получени отговори, като последното не означава, че въпросите не са зададени и отговорите не са записани достоверно".

Отхвърлено и основното възражение на адвоката на Красьо – Христо Ботев, че показанията на Първолета Никова всъщност не бива да се смятат за годни доказателства, тъй като е разпитала почти всички свидетели по делото и е допуснала пропуски при воденето на протокола.

"Не са състоятелни аргументите за това, че Никова не може да бъде свидетел по делото за лъжесвидетелстване; нейният разпит способства за изясняване на обективната истина по делото и не е процесуално недопустим, доколкото същата няма процесуално качество по настоящето дело; нещо повече, чрез разпита ѝ се констатират факти и обстоятелства, свързани с предмета на конкретното дело", аргументира се СРС.

Двегодишната условна присъда на Красимир Георгиев обаче не е окончателна и може да се обжалва пред Софийския градски съд.