Брожение сред българските моряци от мисията в Ливан

Моряците от фрегатата “Дръзки” поискаха от министъра на отбраната Веселин Близнаков гаранция, че мисията им зад граница няма да бъде удължавана. Военнослужещите, сред които се разразило брожение, са поставили проблема за недостатъчното обучение за работа на единствения български кораб, оборудван по стандартите на НАТО, съобщи БНР.

Вероятно заради моряшкото недоволство в сряда министър Близнаков е посетил спешно екипажа в пристанището на Ларнака, Кипър, където е акостирала фрегатата.

По решение на парламента фрегатата “Дръзки” стана част от мироопазващата операция на ООН в Ливан на 15 октомври за срок от два месеца. Мисията приключва на 15 декември.

Мисията на “Дръзки” край бреговете на Ливан струва на България  2.8 млн. лв., като се очаква ООН да възстанови сумата.

Преди решението за включването на България в мисията на ООН с фрегатата, се обсъждаха възможности за изпращане в арабската страна на специални части, на инженерен или медицински взвод.

На борда на “Дръзки” има 160 души личен състав. Част от задачите, които екипажът изпълнява, са патрулиране в зона от 40 до 60 мили от бреговата ивица на Ливан и ескортиране на кораби до териториалните води на страната. Целта на мисията е да не се допускат кораби, които превозват боеприпаси, въоръжение и техника до бреговете на Ливан.

Пред журналистите, придружаващи Веселин Близнаков, военнослужещите от “Дръзки” са заявили, че в повечето случаи работят на принципа на “пробата и грешката” и са се оплакали, че по-голямата част от подготовката им в Белгия е била загубена, защото три месеца не са получавали достъп до класифицирана информация.

Многоцелевата фрегата бе закупена от Белгия на старо в началото на 2005 г. от предишното правителство за 23 млн. евро, Тя е от клас "WIELINGIEN"  и притежава необходимото съвременно въоръжение и технически средства и е напълно съвместима с корабите на НАТО. България е член на Алианса от 2004 г.

Недоволство имало и защото са били изпратени на мисията в Ливан направо от международното морско учение “Актив индевър” и от месеци не са виждали семействата си.

Това са основните причини за брожението сред личния състав. Немалка част от матросите имали намерение да се уволнят от армията, защото смятали, че тъй като фрегатата “Дръзки” е единственият съвместим с НАТО български кораб, тя ще бъде целогодишно на море и ще изпълнява мисии.

В разпространено съобщение от пресцентъра на Министерството на отбраната по повод на визитата на Близнаков на “Дръзки” се казва, че ще бъдат отпуснати средства за монтиране на сателитна антена на фрегатата и ще се оборудва фитнес зала за релаксиране на екипажа. Това е в отговор на искане на моряците, което било отправено по-рано до командирите им.

В прессъобщението се отбелязва още, че, според думите на министъра, до края на годината Военноморските сили ще получат повече средства за разходи, но без да става ясно по какъв повод Близнаков е казал това пред екипажа на кораба.

Министърът е похвалил и моряците, че са отлично подготвени и изпълняват професионално и отговорно задачите си. “Натрупването на опит е много важно и от друга гледна точка, защото именно екипажът на “Дръзки” ще предаде своя опит на военнослужещите, които в бъдеще ще участват в мисии”, е казал още министърът.

Помолен за коментар по случая, бившият зам.-министър на отбраната и директор на неправителствения център “Джордж Маршъл – България” Велизар Шаламанов каза пред Mediapool, че той поставя на дневен ред проблема за изясняване на параметрите на българското участие в експедиционни операции и преразглеждането на “План 2015” в контекста на  способността на България за реално участие в операции.

Според военния експерт конкретната ситуация с екипажа на “Дръзки” е продиктувана от липсата на задълбочен анализ на участието ни в мисията в Ирак. “Това създава проблеми и при взимането на решения при управлението на други по-сериозни участия в мисии, каквото е това с фрегатата”, каза той.  

По думите му трябва да се обръща много по-сериозно внимание на войниците, които се готвят за участия в мисии зад граница и да има по-ясни критерии за кариерното развитие на офицерите. В противен случаи това ще доведе до разделение в армията.

Шаламанов смята, че не се използва опитът от миналото, а ако той се използва, ще се окаже, че бившият началник на Генералния щаб Никола Колев носи персонална отговорност за разрушаването на българската база в Кербала и за смъртта на войниците ни в Ирак поради недобре организирания процес от военното ръководство на подбора, подготовката, оборудването, управлението и защитата на нашите войски там.   

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?