Брюксел монтира чип на София

Докладът на Европейската комисия (ЕК) за България, посветен на механизма за сътрудничество и контрол в областта на вътрешните работи, ще бъде публикуван на 23 юли. Датата бе потвърдена от говорителя на (ЕК) Марк Грей в понеделник. По-рано през деня от прессъцентъра на вицепремиера Меглена Плугчиева съобщиха, че в България ще бъде въведена т.нар. система ЛОТАР за прогноза, наблюдение и управление на европарите във всички български министерства, през които минава финансиране от структурните и кохезионния фонд на ЕС.

България е първата страна, в която се въвежда подобна система. Прилагането на ЛОТАР бе обсъдено от Плугчиева с експерти от ЕК при работното ѝ посещение в Брюксел в края на миналата седмица. Така бе опровергано и твърдението ѝ отпреди няколко дни, че "Брюксел не ни е сложил чип" и че "правим всичко възможно да не ни въведат" подобно наблюдение.

Съобщението за стартирането на ЛОТАР идва само ден, след като Плугчиева съобщи пред БНР, че до края на годината България ще бъде наблюдавана от представители на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, които ще следят за злоупотреби с парите на ЕС.В следващите месеци служителите на ОЛАФ ще прекарват в страната поне по две седмици всеки месец.

Това е едно от "нововъведенията" на Брюксел за засилване на прекия контрол върху изразходването на еврофондовете в България, след като стана ясно, че няма особено доверие в оторизираните български органи. В момента представители на ОЛАФ проверяват 19 сигнала за злоупотреби с пари на ЕС у нас.

Прилагането на ЛОТАР бе обсъдено от Плугчиева с експерти от Европейската комисия при работното ѝ посещение в Брюксел в края на миналата седмица. Така бе опровергано и твърдението ѝ отпреди няколко дни, че "Брюксел не ни е сложил чип" и че "правим всичко възможно да не ни въведат" подобно наблюдение.

Софтуерната система предвижда наблюдение на заложените финансови параметри по оперативните програми, на процеса по контрактуване на проектите, движението на плащанията при тяхното изпълнение и съответната сертификация на плащанията от ЕС.

Целта е онагледяване на процеса, по-прозрачното и лесно управление на средствата по оперативните програми.

"Ще огорчим европейските ни партньори, ако непрекъснато се повтаря, че софтуерната система, която се въвежда за нашата икономика, е с цел да ни шпионират и да ни държат под контрол", коментира Плугчиева, която ще присъства на представянето на системата в петък заедно с екип на еврокомисаря по регионалната политика Данута Хюбнер.

Вицепремиерът очаква обективен и детайлен прочит на отчета по свършеното от правителството за подобряване на контрола по усвояване на парите от фондовете, който правителството е изпратило в ЕК. Говорителят на Еврокомисията Марк Грей съобщи в понеделник, че докладите за България и Румъния ще бъдат публикувани на 23 юли.

"Уверила съм партньорите от ЕК, че става дума не за имитация и симулиране на активност преди следващия мониторингов доклад в края на юли, а за реално постоянно действие, за ангажимент на цялото правителство и държавната администрация системата, свързана с управление на средствата по предприсъединителните и оперативните програми, да работи постоянно", каза Плугчиева.

Една от мерките за превантивен контрол на злоупотреби с европейски пари беше съставянето на т.нар. черен списък, в който да фигурират заподозрени за нецелесъобразно усвояване на средства от ЕС. Въпреки големите надежди, които се възлагаха на този списък, след неговото изготвяне стана ясно, че в него няма големи фирми.

Не бе изпълнено изискването да се посочат и фирмите, злоупотребили с Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", сред които най-нашумяла е "Биндер", получила поръчки за 120 млн. лв.

По системата за т.нар. черен списък нещата не са еднозначни, не са лесни и имаме нужда от експертна помощ от ЕК и страните членки, което ни е обещано, обясни Плугчиева.

Правителството плати и за одит на международната компания KPMG, който бе засекретен.

В отговор на искането за разследване на конфликта на интереси на всички служители, участващи в управлението на еврофондове, кабинетът написа проектозакон, който парламентът прие по принцип. Поради спорове в правителството не е даден ход на промените в закона за обществените поръчки, който трябва да бъде гледан от МС на 26 юни.