БСП изнервени от решението на КС за съдебната власт

До края на месеца ще започне четвъртата поправка в конституцията, заявиха представителите на управляващото мнозинство в сряда при откриването на новата парламентарна сесия. Това е изискване на ЕС във връзка с присъединяването на България от 1 януари 2007 г., което пък бе изтъкнато като основен приоритет и на управляващите, и на опозицията.

Ако на България бъдат наложени ограничителни или друг вид предпазни или контролни механизми при влизането в ЕС, ДСБ ще поискат вот на недоверие на правителството, предупреди от парламентарната трибуна лидерът на партията Иван Костов.

Представителите на мнозинството не дадоха яснота в каква посока ще са новите конституционни промени в частта за съдебната власт, особено след като Конституционният съд (КС) преди ден отмени една от оспорваните поправки, приети през март.

Председателят на парламентарната група на левицата Михаил Миков обяви, че се търси по-голяма ефективност и отчетност на съдебната власт, въпреки ожесточената съпротива на “магистратокрацията” и нейните представители, включително и в КС. Миков допълни, че само след броени дни и “последните останки от политическата кохорта на Иван Костов” ще освободят този достоен орган от недостойното си присъствие.

Лидерът на ДСБ обвини левицата, че отправя реваншистки сигнали към КС и не се е вслушала в предупрежденията както на опозицията, така и на ЕС, че посяга на независимостта на съдебната власт с гласуваните конституционни поправки.

КС отмени правото на Народното събрание да освобождава предсрочно главния прокурор и шефовете на двете върховни съдилища, но отхвърли делото за разширените правомощия на правосъдния министър. Двете дела бяха образувани след сезиране от страна на Върховния касационен съд – ход, който бе приветстван от еврокомисаря по правосъдието Франко Фратини.

Председателят на КС Неделчо Беронов, който е кандидат-президент на десницата, не взе участие в заседанието на съда по двете дела.

Като припомни, че преди време Миков е задал въпроса дали Беронов ще участва във вземането на това политическо, според БСП, решение, Костов запита дали сега решението също е политическо, след като Беронов не участва в него.

Беронов беше единственият човек, който заради достойнството и заради авторитета на институцията и обективността на нейното решение, предпочете да стои настрана, допълни лидерът на ДСБ.

Той заяви, че президентът Първанов е можел да атакува промените в основния закон, защото се е оказало, че предупрежденията на опозицията срещу посегателствата върху независимостта на съдебната власт и опитите за упражняване на партиен контрол, впоследствие са били споделени от Еврокомисията, а и от КС, който ги е отменил.

Стоянов: КС свърши това, което му повелява конституцията

КС свърши това, което му повеляват конституцията, законът и неговият дълг, заяви от парламентарната трибуна лидерът на ПГ на ОДС Петър Стоянов. Той напомни предупрежденията на опозицията, че текстът за т.нар. импийчмънт е противоконституционен.

Стоянов каза, че на мястото на управляващите не би обявявал с толкова гордост факта, че сега се пристъпва към четвърта промяна в конституцията, защото парламентът можеше да реши проблемите си чрез третата поправка, ако мнозинството се беше вслушало и в аргументите на опозицията.

Единствената яснота по отношение на четвъртата поправка беше, че тя ще е свързана със засилване на местното самоуправление и финансовата децентрализация на общините. Лидерът на ПГ на НДСВ Анелия Мингова каза, че партията ѝ е настоявала за това още при третата поправка. Представителите на левицата, както и дясната опозиция казаха, че ще подкрепят такива промени.

Григоров доволен от решението на КС, Велчев не е изненадан

Междувременно председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров изрази задоволство от решението на КС за отмяна на импийчмънта.

“Специално това решение обаче мен ме прави оптимист, че в България ще разцъфти конституционното право на независимост на съдебната власт. С това решение се постига следното: политическата класа, чието любимо занимание е да се меси в работата на съдебната власт, ще бъде лишена от възможността да прави това”, посочи Григоров и допълни, че това е голям успех за българската държавна независимост.

“Съдиите от ВКС по принцип не са против разширените правомощия на правосъдния министър, но не е правилно в конституцията да не е записано, че и ръководителите на съдебната система могат да предлагат магистрати за повишение, тъй като това може да бъде тълкувано избирателно от политическата класа”, каза Григоров по повод второто дело в КС.

Главният прокурор Борис Велчев заяви, че не е изненадан от решението на КС.  “Аз съм за импийчмънт. Аз съм за контрол”, каза Велчев. Той обаче  припомни, че когато този въпрос е бил обсъждан от депутатите, той е изразил мнението си, че провеждането на импийчмънт трябва да става от един по-независим орган, какъвто е КС, за да не бъде политизирана една подобна процедура.

Миков: В КС няма наши хора

По-рано в сряда председателят на ПГ на левицата Михаил Миков коментира пред БНТ, че в решението на КС имало “много политика”. В КС няма “наши хора”, каза Миков в отговор на въпрос. Допълни, че при ротацията следващия месец президентът ще попълни от своята квота. “Само един човек от Народното събрание и един човек пак на съдебната система, честито.”, каза Миков.

Той не смята, че мнозинството е сбъркало с въвеждането на импийчмънта за тримата “големи” в съдебната власт. Според него с последното си решение КС продължава линията от тълкувателното решение отпреди три години, с което, по думите му, се блокира съдебната реформа. Мнението на КС беше, че приемането на структурни промени в съдебната власт е от правомощията на Велико народно събрание, а не на обикновено. Нито предишните управляващи в лицето на НДСВ и ДПС, нито БСП сега заедно с коалиционните си партньори пожела да бъде свикано ВНС, което веднъж за винаги да сложи край на самата институция ВНС, предвидена в конституцията от 1991 г., приета с мнозинството на БСП.

КС запази кадровите правомощия на правосъдния министър

Конституционният съд реши да запази въведените чрез третата поправка в основния закон правомощия на правосъдния министър да предлага за повишаване магистрати пред Висшия съдебен съвет (ВСС). Това стана ясно от разпространеното в сряда официално решение на съда. По-рано през деня съдът разпространи и мотивите си по първото дело – за импийчмънта на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд.

Решението по второто дело бе взето, след като 5 съдии гласуваха “за” обявяването на конституционния текст за противоконституционен, а 6 гласуваха “против”.

Конституционният текст бе атакуван преди месец от пленума на Върховния касационен съд. Според ВКС въвеждането на това право на правосъдния министър в основния закон при положение, че то не разписано и за ръководителите на съдебната система, може да доведе до намеса в делата на съдебната власт от страна на изпълнителната.

В мотивите си КС се позовава на своето решение номер 34 от 1998 година, в което се отхвърля искането за обявяване за противоконституционна на нормата в Закона за съдебната власт, която позволява министърът да предлага магистрати за повишаване пред ВСС.

Съдът припомня, че тази норма съществува вече осем години и съдът един път вече е приел, че това право на правосъдния министър "не нарушава принципите на разделението на властите и независимостта на съдебната власт".

КС счита, че след като министърът само може да предлага, но не и да гласува и решенията за назначения се правят само от ВСС, то няма намеса в делата на съда.