БСП не се отказва да увеличи разликата в данъците за бедни и богати

БСП не се е отказала да увеличи разликата в данъчните подоходни ставки между хората с по-високи и тези с по-ниски доходи, стана ясно от коментар на председателят на парламентарната бюджетна комисия Петър Димитров в петък.

В предизборната програма на социалистическата партия бе записано, че данък общ доход за по-високите заплати трябва да се увеличи, за да има социална справедливост. В преговорите по съставянето на тройната управленска коалиция левицата се отказа от това си намерение срещу компромиса на НДСВ да “забрави” своето предизборно обещание за постепенно въвеждане на плоския данък.

От коментара на Петър Димитров пред Дарик радио обаче стана ясно, че БСП не се е отказала да въведе социално справедливото, според левицата, подоходно облагане. То ще стане, като се запазят сегашните ставки за по-високите доходи, а се намалят тези за по-ниските. Така “ножицата” в скалата за облагане по ДОД отново ще се разтвори.

Димитров уточни, че крайното решение ще е политическо и общо на цялата тройна коалиция, но това е позицията на БСП, с която тя сяда на преговорите с НДСВ и ДПС за данъчната политика за 2006 година.

Той потвърди ангажимента на социалистите още от догодина да не се облага с данък реинвестираната печалба на фирмите, но изрази опасения, че администрацията може да се противопостави на тази промяна. Няма място за притеснения, работа на администрацията е да изпълнява решенията на парламента, коментира депутатът от ДСБ Нено Димов, чиято партия също подкрепя нулевата ставка.

Обяснявайки данъчните намерения на БСП, Димитров заяви още, че левицата няма да се противопостави на понижаване на ДДС от 20 на 18 процента още от догодина, ако бюджетът има възможност за това.

Приоритет за ДСБ остава намаляването на осигурителната тежест. Целта на дясната партия е тя да стигне 27%, което е намаление с 15 пункта спрямо сегашните нива. Ако това не може да стане наведнъж още от догодина, то трябва да започнат стъпките в тази насока, заяви Нено Димов в предаването “Портфейл” на Дарик радио.

Също в петък ОДС внесе в парламента законопроект за данъчно осигурителната тежест за 2006 г.

Основните предложения на дясната коалиция са за намаляване на осигуровките с една-трета от досегашния им размер, рязко намаляване на ДОД чрез въвеждане на тристепенна скала от 0, 10 и 17 процента, понижение на ДДС от 20 на 18% и на корпоративния данък от 15 на 10 на сто, премахване на данъка върху дивидентите.

В мотивите се посочва, че комбинираният ефект от едновременното намаляване на осигуровки и лични налози ще повиши с 1000 лв. годишно доходите на едно средно българско семейство.

В левицата се чудят не са ли малко 160 лв. минимална заплата

На повторената от Петър Димитров теза на БСП, че догодина държавата трябва да увеличи поне с 20% заплатите в бюджетния сектор заради изоставането на доходите в България, Нено Димов от ДСБ противопостави позицията, че ускореният ръст на доходите ще дойде от по-високия икономически растеж. Затова според него държавата трябва да акцентира върху облекчаване на възможностите за бизнеса. Да не гледаме само бюджетната сфера, защото тя храни значително по-малко хора от частния сектор, призова Димов.

От думите на шефа на бюджетната комисия стана ясно, че в БСП още се спори по предложението на социалния министър Емилия Масларова от догодина минималната заплата да се увеличи от 150 на 160 лв. Това е само 6% ръст и едва ли ще покрие дори инфлацията от поскъпването на петрола, заяви Димитров и обяви личната си позиция, че минималната заплата трябва да е още по-висока.

Индиректно постоянният представител на МВФ в България Джеймс Роуф напомни, че България трябва да се пази от това заплатите да не излязат от контрол, за да не загуби конкурентоспособността си в привличането на инвестиции, тъй като се състезава със силни съперници за чуждите вложения. Като пример Роуф посочи Китай.

Петър Димитров се обяви и против продължаването на консервативната политика спрямо фискалния резерв. Докъде трябва да докараме резерва – до 10 или до 15 млрд.лв., за да може МВФ да ни разреши тези замразени пари да се използват за икономическото развитие на България, риторично запита той, напомняйки, че за последните години страната е успяла да намали държавния дълг с повече от 40 процента.

Отговорът на Роуф бе напомнянето, че засега държавата не може да се справи с увеличаващата се кредитна задлъжнялост на частния сектор и продължаващия ръст на дефицита по текущата сметка. Вярно е, че голяма част от този ръст се дължи на инвестициите, което е добре за бъдещото развитие на българската икономика, но дефицит от 9% при някои ситуации може да се приеме за доста опасно ниво. Като начало трябва да започне низходяща тенденция, заяви Роуф, който определи ниво от 5% като добро за България.

МВФ държи на пълноценния старт на агенцията по приходите

Изненадващо на фона на коментарите в последните дни, представителят на фонда декларира, че приоритет за МВФ е Националната агенция по приходите да стартира пълноценно чрез нов Данъчно осигурителен процесуален кодекс, отколкото на всяка цена да се спазва срока 1 януари 2006 г. с козметични поправки в сегашния ДПК.

Би било срамота, ако стартът на агенцията се забави след 1 януари, защото проектът трябваше да започне още през 2001 г. и досега многократно е забавян, напомни Роуф.

Същевременно той подчерта, че все пак по-добрият вариант е агенцията, която ще обедини събирането и на данъците, и на осигурителните вноски, да започне да работи правилно и ефективно, макар и с някакво забавяне, отколкото непременно да заработи на 1 януари, но компромисно и не толкова добре. Затова фондът държи стартът ѝ да се предшества от приемането на нов ДОПК, в който да са описани ясно и точно процедурите, осигуряващи бюджетните приходи.