БСП поиска повече прозрачност във военните сделки

БСП поиска повече прозрачност във военните сделки

Дни след като военният министър от НДСВ обяви новите покупки за модернизация на армията, водещата партия в управляващата коалиция БСП поиска повече прозрачност при сключването и реализацията на сделките в Министерството на отбраната (МО). Темата е обсъждана на Изпълнителното бюро на БСП във вторник, стана ясно от думите на говорителя на партията и председател на комисията по отбрана в парламента Ангел Найденов. Искането на левицата за прозрачност не бе аргументирано с примери на конкретни сделки, при които не е имало прозрачност.

Състоянието на отбранителния сектор в светлината на бюджета за следващата година е била една от основните теми на партийното заседание, а от думите на Найденов стана ясно, че ръководството на БСП е било силно критично към отбранителния ресор, воден от министър Веселин Близнаков, член на правителството от квотата на НДСВ.

Само няколко дни по-рано самият Близнаков в обширна пресконференция “превари” критиките на БСП и в самокритичен тон говори за проблеми в отбранителния сектор.

ИБ на БСП е обсъдило предстоящите съкращения в армията, както и намирането на оптималния дял от Брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Найденов напомни, че делът не може да бъде под 2% от БВП, но и препоръчваните от НАТО 2.6% са много. В проектобюджета за следващата година за отбрана са заделени едва 2.1%, което, според министър Близнаков, е разбираемо от гледна точка на националните приоритети, но все пак е крайно недостатъчно.

Според левицата 2.6% от БВП за отбрана ще натоварят непосилно бюджета. Ангел Найденов призова тези проценти да не се превръщат във фетиш и да не стават проблем при обсъждането на проектобюджета.

БСП подкрепя позицията на Близнаков за преразглеждане на План 2015 за структурните реформи в отбраната, но смята, че трябва да бъде изготвен нов план за въоръжените сили, който да се базира на нов стратегически план на отбраната.

Прозрачност при сделките ще се постигне, когато стратегическият преглед се внесе в Народното събрание и получи там одобрение, смятат от левицата.

“Става дума за огромни средства и трябва да бъде отговорено за какво се дават, какви са източниците на финансиране и сроковете за изпълнение”, поясни Ангел Найденов. Според него, когато тези параметри се приемат от парламента, ще може да се проследи къде отиват отделените средства, които са на всички данъкоплатци.

Найденов изброи някои от сегашните слабости в сектора – неефективно изразходване на средства, без постигане на гаранции за сигурността, не се изгражда необходимата отбранителна способност, има сериозно технологично изоставане на въоръжените сили, което е пречка за постигане на оперативна съвместимост. Според левицата се поддържат значителни сили, предназначени за териториална сигурност, без да се държи сметка за потенциалните заплахи и рискове за страната.

Като пълноправен член на НАТО България трябва да развива експедиционни сили и да засили капацитета си за участие в операции зад граница, след като няма заплахи за териториалната ѝ сигурност.

Генщабът и министерството да предоставят прогнози по години за евентуалните сценарии за участие на български контингенти зад граница, отбеляза Найденов.

Той не се ангажира с колко ще се редуцира численият състав на армията и цитира думите на министър Близнаков : “От 1 000 до 9 000 души”.

От БСП искат да се реализира и моделът на интегрирано Министерство на отбраната, което ще рече премахване на дублиращи структури в министерството и в Генералния щаб. А това означава съкращаване на числеността на заетите и в двете институции, каза говорителят на БСП.

Макар че от три години е член на НАТО, България не е успяла да интегрира политическата и военната структура в ръководството на обраната най-вече поради съпротивата на “генералитета”, който пък се ползва с протекциите на президента, който е и върховен главнокомандващ.

В отговор на въпрос дали тези критики не са в подкрепа на слуховете за смяна на министъра на отбраната, Найденов каза, че няма основание позицията на БСП да се интерпретира като недоверие към ръководството на МО и Генералния щаб, което да води до смяна.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?