БСП се отърва с лека уплаха на изборите

БСП се отърва с лека уплаха на изборите

Г-н Асланов, има ли изненади за БСП на тези местни избори?

Като цяло изключително трудно бе положението, в което БСП проведе тази кампания – стачки, вдигане на цени, истерия, скандали отреди това, които вървяха в наследство от евроизборите, и е цяло чудо, че сега партията се отърва с лека уплаха. Защото запазва мястото на първа политическа сила в местната власт. Поне данните от първия тур са такива, че БСП има най-голям брой избрани съветници.

В този смисъл мисля, че БСП би трябвало да е доволна от резултата, макар че разбирам, че не изпитват общо задоволство, защото е силно впечатлението от загубата в София. Тя не беше неочаквана, но не беше толкова неочаквано тежка.

В Пловдив не бяха чак толкова нереалистични очакванията. Има и други неприятни изненади – в Бургас и Видин БСП изпада от балотажа. За сметка на това има места, където партията не очакваше да е на втори тур. Това са Сливен, Велико Търново и Кюстендил. Никога не е възможно да спечелиш навсякъде и да загубиш навсякъде. Равносметката общо взето е очаквана.

Видяхме, че кандидатът на левицата в София Бриго Аспарухов бе доста разочарован от третото място и дори нападна партията, като обяви, че е в криза и се нуждае от обновление.

Възможно е Аспарухов да е очаквал друго. Резултатът не беше нещо, което не фигурираше в прогнозите. Не бих искал да правя оценки и на представянето му в кампанията, но все пак чудеса не могат да се правят. Предвиждаше се по-добро представяне, най-малкото имаше надежда, че ще има балотаж и той ще участва в него.

Бриго Аспарухов заяви, че БСП е в криза. Така ли е?

БСП преживя тежка криза – за идентичност, за обновлението, което не е приключило. Но посоката към излизане от кризата е налице. Не мисля обаче, че Бриго Аспарухов е имал предвид това, а резултатът, който той сам получи. Това му е дало основание да смята, че цялата партия е в криза.

Кризата обаче има други измерения. Тя не е по повод един изборен резултат, а е криза, защото вътре в БСП се наблюдават тенденции за разделение на база на идеологическите ориентации на големи групи хора, членуващи в една и съща партия. И на база на мъчително извършваща се реформа за социалдемократизация на партията. Вън от съмнение е, че тази тенденция има противници и вътре в самата БСП. Но човек не избира времето, в което да започне реформа и да се променя. То се случва, независимо дали ни харесват обстоятелствата или не.

За БСП се случи в много труден период да участва в едно управление, което поне на пръв поглед изглежда идеологически несъвместимо и с пълноценни политически партньори, които обаче са бивши противници и вероятно и бъдещи. В същото време вътре проблемите в партията не стават по-малко, но има и тенденции един по един те да се изчистват и тя да се консолидира.

Кой трябва да поеме отговорността, че от 17 години левицата не печели в София?

Трудно ми е да влизам в кожата на един опитен организационен работник и да си представя какви изводи би направил за себе си, но ми се струва, че ако и в едната, и в другата посока се отиде в крайности, ще бъде във вреда на софийската организация на БСП. Ако се преувеличи загубата и се представи като катастрофа, това би било крайност, която вероятно ще демотивира допълнително организацията и ще доведе до нежелани процеси. Би било крайност и представянето на отчайващи резултати като някакъв успех, макар и частичен.

Редно е в една по-спокойна, извън изборна обстановката, да се направи анализ и преценка и да се вземат организационни решения, които са неизбежни. Едва ли някой ще подмине резултата, когато той се обсъжда. Да не забравяме, че от началото на следващата година предстоят отчетно-изборни събрания по повод на предстоящия редовен конгрес на партията.

Къде виждате мястото на ГЕРБ? Бойко Борисов даде заявка, че ще затвърждава позициите си и занапред, гледа и към парламента, към изпълнителната власт...

Така и изглежда към този момент. Защото в рамките на една и съща година се затвърждава това нещо в рамките на два избора – един общ и един местен. При всяко положение на парламентарните избори през 2009 г. ГЕРБ ще претендира за водеща политическа сила и за основен ключов участник при разпределението на силите в централната власт. Дали това ще се случи, не знам. Но поне до следващите редовни парламентарни избори това положение няма да се промени и от гледна точка на току-що приключилия избор това е успех за тази партия.

Защото за първи път партията на Бойко Борисов влиза в реалната власт. Една партия, която е солидно представена в местната власт, вече има и много устойчива база за развитие. Това е и голямата причина, поради която, въпреки всички прокоби и заклинания, БСП оцеля в много тежки условия през всичките 17-18 години. Затова, че тя през тези години беше най-добре представената партия в местната власт, дори когато на централно ниво беше в опозиция.

Възможна ли е коалиция между БСП и ГЕРБ?

Предпочитам да не разсъждавам върху тази тема. Ясно е, че без БСП или ГЕРБ няма да може да се направи управляваща коалиция и ще бъде успешна тази партия, която развие по-добре коалиционния си модел и коалиционната си култура. Тя ще бъде по-успешна и от гледна точка на това, че ще се реализира във властта. Предварителното затваряне на врати, предварителните сигнали “за” и “против” евентуални коалиции на този етап не ми се виждат разумни, защото първо трябва да се стигне до изборите, да се види резултатът. Но начинът, по който провеждаш избори и се готвиш за избори, предполага или сближаване, или отдалечаване на позиции с потенциални коалиционни партньори.

За пример ще дам последната парламентарна кампания, когато БСП и НДСВ направиха всичко възможно да прекъснат отношенията си предварително, позиционирайки се като противници, а в момента им се налага да управляват заедно. Проблемите започнаха веднага, след като влязоха в управлението. Към момента това не е така, но в началото беше тежък период на наместване във властта.

В политиката никога не трябва предварително да се задават отговори. Вижте една Германия. Кой е очаквал такова нещо – християндемократи и социалдемократи да управляват заедно, да не би да им е приятно, но им се налага. Има ситуации, които са извън твоето желание.

Купуването на гласове ли е най-големият проблем на тези избори?

Истината е, че не е имало избори, на които да не се случва това нещо. За първи път обаче, благодарение на комбинираните усилия и на медиите, и на администрацията, се създаде масово обществено настроение срещу това явление на този вот. Много важно е, че се случи обществен дебат. Не че е по-различно, отколкото е било досега. Има повишена чувствителност и бдителност на обществото, което е позитивно.

С това си обяснявам и ниския резултат на т.нар. бизнеспартии, които всички очаквахме да се представят по-добре. На миналите избори най-голяма група бяха т.нар. “всички други партии”, а сега не е така. Очевидно е, че законодателството е дефектно. И главният прокурор е прав, че парламентът гласува половинчати изменения в Наказателния кодекс, които неефективно действат. Т.е. полицията може да залови, както и медиите “да хванат” нарушители, но явно е, че при тази обществена нетърпимост към това явление, може да се очаква позитивно развитие по-нататък и да се изчисти най-после този проблем.

Освен от Турция, вече има и внос на гласове от Македония. В крайна сметка, след като според премиера Станишев, вътрешния министър Петков, лидера на ДПС Доган, тези гласове отвън не променят вота, защо трябва да се водят такива избиратели?

Такова число от две - три хиляди души не може да промени съществено вота, освен ако той не се изсипе на едно място. И тогава за една малка община това са много гласове.

Посоката на разсъждение срещу това явление на мен лично не ми допада. Т.е дайте да направим изборите задължителни и да очакваме автоматично това да се случи. Направим ли задължително гласуването, трябва да присъединим и т.нар. екскурзионно гласуване и всичките 2 милиона души, които са извън страната, автоматично трябва да ги накараме да гласуват. И така за да решим един проблем, ще го тиражираме в по-голям.

Пороците на нашата изборна и политическа система като цяло се коренят на друго място. Общинската власт е нестабилна заради начина, по който тя се конституира. Тя позволява много безпринципни коалиции преди изборите и най-вече много безпринципни коалирания след изборите. Винаги съм настоявал, че френският модел е най-съвършен и той се прилага в други европейски държави като модификация. Когато този, който вземе един глас повече, получава и абсолютно мнозинство и имайки това мнозинство в общинския съвет, той избира и кмета. Това ще създаде устойчивост на общинската власт, защото ние робуваме на клишето, че политическата система е риба, която се вмирисва от главата, но тя се е вмирисала от опашката.

Големият политически разврат на нравите и обичаите, които царят в политиката на България, се дължат на нещата, които се случват в общинската власт.

А десницата, какво е представянето им на тези избори?

Има тенденции на излизане на десницата от кризата. Дали ще се потвърди това явление, е трудно да се каже, но има такива симптоми. Десницата мина през много тежка криза. Но излизането от нея може да се случи, ако запазят единството си, защото разделени СДС и ДСБ не са разпознаваеми.

Очаквате ли промени в кабинета след балотажа?

Очаквам промени не заради изборите, защото по средата на мандата е общоприето по света  да се извършват кадрови и структурни промени, когато се виждат проблемите в управлението. Трябва да се направи преглед на програмата на правителството, защото тази година, вследствие на т.нар. корупционен скандал преди евровота, учителската стачка и пр., актуализацията на програмата започна да се прави на коляно, което не е добре. Затова е нужно актуализирането ѝ, което ще доведе до структурни и кадрови промени. Както разбирам, това ще бъде трудно споделено с останалите коалиционни партньори – ДПС и НДСВ, и няма да бъде лесно договорено, ако има такива намерения.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?