БТК: Мъчната раздяла на държавата с властта над стопанството

Приватизацията на БТК, сама по себе си, не може да бъде новина. Кой ще бъде новият собственик, за колко дълго ще задържи акциите в компанията и др. подобни очаквания са без особено значение за средата за правене на бизнес и за възможностите за просперитет. Това, което има значение, разбира се, е кога и как ще бъде либерализиран пазарът на комуникационни услуги. При всички положения обаче е важно дали БТК наистина ще бъде продадена или ще остане държавна още известен период от време.

Повод за това чудене дават изявленията на министъра на транспорта и съобщенията за "по-ниска от очакваната цена" и "резервен вариант", като второто е алтернатива на продажбата на компанията.

Първо припомняме за какво се отнася приватизацията като политически процес и следователно, какво е легитимно да прави приватизиращата администрация. Това е единствено и само прехвърляне на собственост към частни ръце, чрез което държавата се освобождава от част от властта си върху (ресурсите в) икономиката. Това не е търсене на "стратегически инвеститори", развитие на индустрията, осигуряване на заетост, "запазване на позициите на стратегически пазари", защита на националните интереси или други подобни.

Второ, влизайки в матрицата на мислене на г-н Пламен Петров - а тя се отнася до цената на сделката - реалната цена е точно такава, каквато е предложената цена в най-високата оферта, а не някаква друга (например такава, каквато г-н Петров е очаквал). Това е конкурс с предварително ясни правила и количествени критерии за оценка на кандидатите. Той е открит за участие към всеки, който е съгласен с предварителните условия, зададени от продавача. Най-високата предложена цена е на този, който вижда най-голям смисъл в подобна инвестиция. Продавачът трябва да продаде на този, който дава най-много, иначе би бил тотално ирационален.

Затова не може да има друга възможна цена на тази сделка при зададените условия.

Трето, ето защо цената можеше да бъде по-висока. Традицията на приватизация в България показва явно отклонение от принципа, изложен два параграфа по-горе. Преобладава схващането, че администрацията трябва "да развива компаниите и икономиката" и следователно да ангажира новите собственици по начин, който ограничава свободата им да преструктурират държавните фирми. Колкото по-малка е свободата на новите собственици, толкова по-малък е смисълът (измерен в очаквани печалби) от тяхната инвестиция и следователно толкова по-ниска е цената, която са готови да платят. Напомняме непрекъснато тези труизми, защото хората от администрацията отказват да проумеят смисъла от приватизацията. В конкретния случай с БТК наблюдаваме клаузи в бъдещия договор като заетост и инвестиции, което е класически пример за неценови ангажименти на новия собственик.

Четвърто, ето защо няма особено значение на каква цена ще бъде продадена БТК. Това което е важно за хората, които добавят стойност в България, е свободен и конкурентен пазар на комуникационни услуги. Това включва липса на монопол (независимо дали частен или държавен) върху фиксираните телефонни линии, както и липса на бариера за влизане на други оператори на пазарите на телефонни и интернет услуги. Това изключва държавни стратегии за развитие на БТК или на отрасъла като цяло.

Има два сценария за държавно действие в това отношение:

(1) Държавата се разделя бързо със собствеността върху БТК, премахва законовия монопол в сектора и се въздържа от налагане на бариери пред конкуренцията в него (като фиксиране на цени например). Ефектите ще бъдат положителни за всички участници в добавянето на стойност в България.

(2) Продажбата на БТК се проваля, както преди 2 години. В същото време държавата не спира да се меси в телекомуникационния бизнес. По-бавната раздяла на държавата с властта над икономиката означава по-малко шансове за просперитет и негативен сигнал към тези, които се колебаят дали да добавят стойност точно в България.