Букурещ и София напредват в правосъдните реформи, но има закъснения

Румъния и България отбелязаха точки в реформата на съдебните си системи и борбата срещу корупцията след влизането им в ЕС на 1 януари, но продължават да съществуват забавяния. Това се казва в авторски коментар на агенция Франс прес, разпространен в Букурещ в петък и цитиран от БТА. Поводът са докладите, които двете страни трябваше до петък да са изготвили и предали в Брюксел за свършеното в критичните области правосъдие и вътрешен ред.

Двете страни, които са обект на стриктно наблюдение от страна на Европейската комисия, трябва да предадат на Брюксел в края на тази седмица доклад за основните  мерки, приети през последните месеци в областта на правосъдието, а също така и в областта на земеделието и хранителната безопасност, продължава агенцията.

На основата на този доклад, потвърден от заключенията на две мисии на експерти, предвидени  през април в двете столици, Европейската комисия ще реши при следващата си оценка, предвидена за юни, дали да активира или не предпазна клауза срещу едната или другата страна, дори срещу двете.

В Румъния "бе постигнат напредък в четирите области, за които ЕК бе изразила безпокойство" при преценката си през септември, заяви държавният секретар в министерството на правосъдието Йон Кодеску.

Министерството е отбелязало "засилване на прозрачността и на ефикасността на правосъдието" с "напредък в уеднаквяване на съдебната практика и подготовката на съдии и прокурори". Борбата срещу "голямата корупция" - порок, критикуван многократно от ЕК, постигна някои успехи, като около 200 души бяха обвинени от септември насам.

Българският министър на вътрешните работи Румен Петков заяви от своя страна в четвъртък, че очаква "реалистична оценка на резултатите" на неговата страна в борбата срещу престъпността и корупцията, продължава коментарът на Франс прес.

“Принципът за нулева толерантност по отношение на корупцията на всички равнища продължава да бъде приоритет на правителството", посочи министърът, според когото от шест месеца насам българските съдилища са осъдили 297 души за корупция и 141 други за организирана престъпност.

"България няма от какво да се черви" от тези резултати, подчерта той.

Парламентът в София вече бе приел в началото на февруари в отговор на изискванията на Брюксел поправки в конституцията, предвиждащи задължението за главния прокурор и председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд да представят веднъж годишно пред депутатите отчет за дейността си.

Други поправки ограничават имунитета на съдиите и прокурорите единствено до тяхната професионална дейност и поставят основите на орган, натоварен да следи дейността на съдебната власт.

Но според европейски дипломат в София, властите "все още нищо не са направили", за да бъде осъдена поне една ключова фигура, замесена в трафика на дрога, отклоняването на средства или прането на пари. "Това е жалко за българите и за всички европейци, които търпят последиците на такава безнаказаност", каза със съжаление той.

Същото безпокойство е в Румъния, където, според Кодеску, "основното предизвикателство за правосъдието е свързано със способността за довеждане докрай на досиетата за голямата корупция".

"Прокурорите от Националната дирекция за борба с корупцията" си вършат работата, но в съдилищата има забавяния, това е един въпрос, който несъмнено ще бъде повдигнат от Брюксел", подчерта той.

Освен това, Букурещ се бави да създаде Национална агенция за прозрачност, която трябва да проверява произхода на авоарите на депутатите, магистратите и политиците. Създаването обаче се сблъсква със съпротивата на няколко партии.

Еврокомисарят по правосъдието Франко Фратини се застъпи по време на посещението си в Букурещ в средата на март за приемане на текст , който "не размива" пълномощията на тази агенция.

Но дебатите са блокирани от месеци в комисията по правосъдие на Сената, където депутати от управляващата коалиция, както и от опозицията, преценяват като "антиконституционни" редица членове от този текст и настояват Националната агенция за прозрачност да бъде подчинена на парламента.

Още от Европа

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?