България 2009 – страната на благоденствието

България 2009 – страната на благоденствието

"България продължава да бъде много устойчива страна в икономически и финансов план", за пореден път заяви министър-председателят Сергей Станишев в лекция пред Младежкия икономически форум в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), но увери студенти и преподаватели, че въпреки това "правителството не гледа с розови очила на световната икономическа криза".

След това обаче премиерът като от "рога на изобилието" затрупа студентите с обещания за многомилиардни инвестиции на държавата през следващата година във всички сфери на живота.

"За мен е важно да се погрижим така, че всеки човек, който изпитва затруднения, да не се почувства изоставен и извън борда", заяви премиерът и обеща за догодина 9.3 милиарда лева за социално осигуряване, социално подпомагане и социални грижи. Което представлява увеличаване на средствата за социална сигурност с 22 на сто. Разходите за образование в размер на 3 млрд. лева ще са с 18% повече от миналата година.

"Ще увеличим и капиталовите разходи с 20 % до 5.6 млрд. лв.", съобщи Станишев и очерта главозамайващи перспективи за пътищата, магистралите, железопътната инфраструктура, бизнес паркове и енергетиката. Програмата на правителството включва скоростно изграждане на магистралите "Тракия" с държавни пари, "Струма" и "Марица" с европейски средства, "Хемус" и "Черно море" с частни капитали. Милиони ще се налеят в модернизирането на жп инфраструктурата, а "мечтата на много българи" щяла да се осъществи с реализирането на проекта за АЕЦ Белене.

За селското стопанство премиерът обеща над 1 милиард лева преки европейски субсидии.

Станишев прогнозира, че България ще приключи 2008-ма с висок икономически растеж - около 6.5 на сто, и със значителни преки чуждестранни инвестиции. До края на октомври техният размер е около пет млрд. евро, каза министър-председателят. Догодина икономическият ръст в България щял да е 4.7%, при почти нулев за ЕС.

Според Станишев от следващата година дефицитът по текущата сметка, който за тази година е над 20%, ще започне да намалява. Той обясни, че всяка страна с бурно развиваща се икономика има високи нива на дефицит по търговското салдо и висока инфлация. Неизбежното забавяне на икономиката ще се отрази и благоприятно на нивата на тези два показателя.

"Финансовата криза не е проблем, тя е пазарното лекарство, което ще унищожи всичко гнило в икономиките", каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в обръщението си към студентите от УНСС. За премиер обаче кризата е резултат от "краха на неолибералния модел", който разчита на саморегулацията на пазара. Той довел до раздуване на виртуална икономика, която след спукването си, повлича и реалната.

След подробен разчет на милиардите държавни разходи през 2009 г. в почти всички сектори, последва логичния въпрос от студентите: каква е гаранцията, че тези средства ще се изразходват целесъобразно и при адекватен контрол. Бъдещите икономисти, политолози и финансисти припомниха на премиера, че наскоро от ЕК ни отнеха внушителна сума европейски средства, предназначени за същите или поне за подобни проекти. Те попитаха премиера какви мерки са взети, така че парите на българските данъкоплатци да не потънат в нечии частни джобове.

"Предложих на парламента да сформира подкомисия, която да осъществява контрол върху изпълнението на инвестиционните политики на всяко едно министерство", обясни премиерът. Той добави, че некачественият контрол се дължи до голяма степен на проблеми с административния капацитет.

Имало проблем обаче и с фирмите, които, по думите на премиера, ходели да се оплакват и доносничат в Брюксел, и така създавали лоша репутация на страната ни. Той обвини и медиите, че раздухвали проблемите на България с Европейската комисия.

"Премиерът си направи PR на бюджета", заяви пред Mediapool Веселин Пашов, студент по политология в УНСС, III курс. "Дойдохме тук да чуем интерпретацията на нашите управляващи за финансовата криза. Допреди няколко месеца Сергей Станишев успокояваше как всичко е наред, а сега като в пародия всички търчат паникьосани и обясняват за антикризисни мерки", добави Пашов. Той обясни, че не очаква сериозно влияние на кризата у нас преди февруари-март и според него най-засегнати ще бъдат крупните бизнесмени, чийто бизнес или поне по-голяма част от него е на светло.

"Какво ще предприеме правителството във връзка с всички работещи в чужбина българи, които ще се върнат и може би ще окажат натиск върху нивата на безработицата?", обърна се Пашов към премиера.

Станишев отговори, че това не го притеснява, защото допреди няколко месеца в големите градове у нас е имало недостиг на работна ръка и управляващите са се чудели как да върнат емигрантите обратно по домовете им. Някои от тях ще се върнат със спестени средства, с които ще могат да започнат малък и среден бизнес, допълни премиерът.

Министър Петър Димитров беше още по-оптимистичен за бъдещето на емигрантите, които ще се завърнат: "Ще дойдат да им плащаме социални осигуровки, да им оправим зъбите, да им направим тежки и скъпо струващи операции и да ги преквалифицираме", обясни той.

"През последните 10 години българската икономика е в прекрасно състояние, а ние не намираме сили в себе си да се зарадваме", съжали министърът на икономиката. Освен това България била много добро място за бизнес и страната имала добри позиции включително и според
авторитетни икономически класации, но самото общество и медиите отказвали да повярват в това.

"Корабът на България както много други страни навлиза в бурно море, важното е хората на страната да знаят, че корабът ни не е без управление, че се знае какво се прави", заключи Станишев.

Споделяне

Още от България