България заема 26-о място по обобщен иновационен индекс сред 33 страни, включени в петото годишно проучване на Европейската комисия за постиженията в областта на иновационните технологии.
То беше представено официално в Брюксел в края на седмицата. Страната ни изпреварва Полша, Словакия, Естония, Литва и Малта, както и Румъния и Турция. Тя е обаче с два пъти по-ниски показатели от средните за ЕС и три пъти под тези на лидерите Швеция и Финландия.
Проучването подрежда страните в 4 групи: лидери, на средно ниво, догонващи и изоставащи. България отново е попаднала в последната група, след като през 2004 година се изкачи от 28-то място от предходната година на 22-ро и влезе в групата на догонващите.
Обобщеният иновационен индекс се формира по 26 показателя, разделени в 5 категории, които включват дял на завършващите висше образование в научно-технологичните области, образователно ниво на младите хора, продължаващото обучение, разходи за иновации, дял на заетите във високотехнологичните услуги, брой на научните проекти, дял на заетите в средновисоките и високотехнологичните производства, университетски научно-изследователски програми, финансирани от бизнеса, разпространение на широколентен интернет, продажба на нови за пазара и фирмите високотехнологични продукти, брой на патентите, износ на високотехнологични продукти и др.
България е над средното ниво за ЕС по отношение на разходи за информационни и комуникационни технологии, на средно европейско ниво по образователно ниво на младите, по брой на хората с трета научна степен и дял на инвестициите в научно-изследователски дейности за средновисоки и високи технологии, заетост в сферата на високотехнологичните услуги. Износът на високотехнологични продукти се е увеличил от 1,7% през 1999 година на 2,9% през 2003 година.
Цитираното от БТА изследване показва, че на Европейския съюз ще му трябват 50 години, за да настигне САЩ в иновационните технологии, а на доста страни членки ще им трябват от 20 до 50 години, за да се изравнят със средните показатели в ЕС. Извод, който беше потвърден и от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу, който в реч в Технологичния университет в Делфт (Холандия) на 13 януари заяви, че за да преодолее изоставането от САЩ само в инвестициите във висшето образование ЕС ще трябва да влага средно по 10000 евро на студент годишно.
В проучването са включени всички страни от ЕС плюс САЩ, Япония, Исландия, Норвегия, Швейцария, България, Турция и Румъния. Резултатите подреждат всичките в четири групи. На първо място е Швейцария, а лидерите в ЕС са Финландия, Швеция, Дания и Германия. В последната група на изоставащите са България, Естония, Испания, Полша, Словакия, Румъния и Турция.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
1000години за да измислят нещо толкова значително,колкото компютъра на Атанасов!Точка по въпроса за иновациите!
Първата мярка за наваксване на забавянето може да бъде затварянето на БАН чрез обединяване с ВУЗ-овете. Със спестените пари да се намалят данъците на фирмите, така че да имат пари за истинските т.е. печаливши иновации, вместо да се молят на чужденците за ишлемари и подизпълнители. БАН харчи около 60 милиона лева годишно, с които спокойно данък печалба може да се намали на 12%
Втората мярка може да бъде обединяването на самите ВУЗ-ове един с друг. В Белград има един университет със 100 хиляди студенти, в Берлин има два. На София и стига едно ТУ и едно СУ. Лесотехнически университет = хахаха, това само в Булгаристан може да го измислят...
Tezi mai-samo se 4udqt kakvo da pravqt. Ako iskat da ni pomognat po-dobre da kajat ima li ne6to, v koeto da ne sme izostanali? Ili to e tolkova trudno, 4e nqmat tolkova golqma lupa?
Eh toja BG kompleks :)) v USA njama nazionalno samosuznanie te prosto izkopuvat mozuzi. Slava bogo che ima durjavi kato USA che ima napreduk che inache oshte she si sedum s pisheshti mashini. kato sme tolkova veliki kude ni e direktnija prinos - v njakoja mestna kruchma polualkoholiziran genii :)
Porednia umnikI kato namalish danucite na koi she gi dadesh parite be bastun takuv? Koi sa nashte firmi deto imat seriozna razvoina deinost vuv oblastta na IT, software ili hardware?I kakvo ti prechi BAN i 50-te universiteta, vseki se bori s pazara kakto mozhe ako shte i 100 universiteta da ima i 1000 banki na koi mu prechi tova??? Koi e po napred v tehnologiite Surbia sus edinstvenia si universitet ili USA deto ima stotici hiliadi universiteti?Na takiva bolni mozuci kato tebe vse neshto im prechi, hem nishto ne predlagat hem iskat da se napraviat na umni i pishat gluposti.
Nie sme inovatori v mnogo oblasti. Nikoi skapan zapadniak ne mozhe da se meri s bylgarina po inovacii v dalaveri, kelepiri i ukrivane na danuci! Nie sme svetovni inovaotri sushto v drebnite krazhbi. Da ne govorim za inovaciite pri pravene na trushii i lukanki! A v biznesa inovacionnia talant na bylgarina niama analozi. Dori bivshite milicioneri u nas sa biznesmeni - inovatori v schetovodstvoto i efektivni i silno ubeditelni menagerski podhodi. I pevcite ni sa inovatori v folka, folk-chalga, folk-rap, folk-rok i mnogo drugi stilive. Skapanite evropeici ne znaiat po kakvi kriterii da ni merat.
Много си прав, но за съжаление те гледат други критерии и затова ни слагат на края на опашката.