България е с най-висока смъртност от резистентни на антибиотици бактерии

Проблемът с прекомерната употреба на антибиотици, която води до антимикробна резистентност, е изключително сериозен в извънболничната помощ. Това каза зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски по повод Световната седмица за информираност за антимикробната резистентност, която се отбелязва в периода 18-24 ноември. Околийски посочи, че у нас съществува лошата практика да се предписват безогледно антибиотици. "Хората също имат възможност безпрепятствено да си ги купуват и употребяват – дори в коктейли от 2-3 антибиотика, при положение че антибиотиците не действат на вируси. Този проблем стана особено видим по време на пандемията от Covid-19, когато за това вирусно заболяване масово се изписваха антибиотици, особено един от групата на макролидите. Това доведе до още по-голяма антимикробна резистентност.“, посочи той.

Околийски цитира публикация в списание „Лансет“ от октомври 2022 г., според която в България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии – ешерихия коли и клебсиела пневмония. "Проучването сочи, че средно 7.29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4.59 на 100 000 души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония“, заяви зам.-министърът.

Aнтимикробната резистентност е причина за почти пет милиона човешки смъртни случая само от бактериални инфекции всяка година, а инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в нови антимикробни средства са недостатъчни. Това накара СЗО да определи антимикробната резистентност като една от 10-те най-големи глобални заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството.

Основният двигател на антимикробната резистентност, който заплашва хората, животните, растенията и околната среда, е злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства, както за човешкото здраве, така и в производството на храни.

За насочване на спешните действия, които са необходими, много държави са разработили многосекторни национални планове за действие. Наскоро публикуваните данни от годишното проучване за самооценка на страните за проследяване на антимикробната резистентност, което наблюдава изпълнението на националните планове на държавите, показват, че докато 93% от държавите са създали такива планове и 68% прилагат някои елементи от своите планове, само 27% от страните имат оценени и бюджетирани планове, включително рамка за мониторинг и оценка, и само 11% от държавите са предвидили финансови разпоредби за подкрепа на плановете срещу антимикробната резистентност в националния си бюджет.

За съжаление в България обаче все още не е приета разработената още през 2019 г. Национална програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антимикробната резистентност. В момента Програмата е внесена в Министерски съвет и се очаква да бъде приета до края на 2023 г.

За да подобри употребата на антимикробни средства при хората в световен мащаб, СЗО разработи книгата за антибиотици "Достъп, наблюдение, резервиране“ (AWaRe). Публикацията съдържа базирани на доказателства насоки за оптималното лечение на над 30 често срещани инфекции, включително и такива, при които не са необходими антибиотици. СЗО продължава да работи с различните държави за адаптирането на книгата към националните нужди.

Световната седмица за осведоменост за антимикробната резистентност тази година е с мотото: "Да предотвратим антимикробната резистентност заедно!“ и насърчава съвместни действия на лидери и общности в различни сектори, които работят за запазване на антимикробните средства и защита на здравето на хората, животните, растенията и околната среда. Тази важна тема ще бъде ключов фокус на срещата на високо ниво на Общото събрание на ООН посветено на антимикробната резистентност през септември 2024 г., на която държавите ще бъдат призовани да поемат смели ангажименти за справяне с проблема и да работят за постигане на международно договорени цели и бързи действия.