България е сред лидерите за НАТО според немскоезичния печат

Коментарите в немскоезичните вестници за резултатите от срещата в Букурещ на страните-кандидатки за НАТО от така наречената Вилнюска група акцентират върху порасналите шансове на България и Румъния да бъдат поканени през ноември в Прага за членство в алианса.

Под заглавие "България и Румъния още през 2002 г. в НАТО?" германският всекидневник Ди велт пише днес:"Изглежда, че за някои от групата се очертава решение и може би то дори е вече взето. Докато в столицата на Румъния се провеждаше среща на десетте страни-кандидатки за присъединяване, за главната квартира в НАТО в Брюксел замина голяма делегация на българското министерство на отбраната, ръководена от заместник-министъра Соня Янкулова. Там българите докладваха за извършените от тях реформи и приготовления за осигуряване на оперативна съвместимост с армиите на НАТО и , както се узнава, реакциите в НАТО са били извънредно позитивни", пише авторът на публикацията в Ди велт Борис Калноки.

Авторът цитира мнението на Вашингтон пост, че алиансът е склонен повече от когато и да било да приеме Румъния и България още тази година заради войната с тероризма, която е увеличила значително шансовете на двете държави.

Историята на отношенията на двете балкански страни с НАТО се характеризира с превратности, се казва по-нататък в публикацията. Както в Букурещ, така и в София дълго време бяха на власт сили, с които трудно можеше да се очаква присъдиняване към алианса. В България социалистите следваха всеки знак на Москва и отхвърляха присъединяването към НАТО.

В Румъния бившите комунисти на Йон Илиеску обратно искаха много да се присъединят, но далеч не бяха готови да се заемат с необходимите за това демократични промени. Но с времето нещата се промениха и същите тези политици - междувременно за втори път на власт - сега следват значително по-прозападна политика. И двете страни наистина отбелязоха голям напредък и разполагат с военни единици, които са обучени за международни акции в рамките на НАТО, и многократно досега са се представяли добре, преди всичко в мисии на Балканите, се казва по-натътък в публикацията.

"Двете страни използваха освен това в миналото като джокери своите бивши монарси, за да увеличат шансовете си. Когато в Румъния дойде на власт първото буржоазно правителство,/слязло от нея четири години по-късно/, тогавашният президент Емил Константинеску официално упълномощи Негово величество краля на Румъния Михай да представлява като специален пратеник интересите на Румъния в отношенията с НАТО.

Българите също възлагаха макар и по-малко официално надеждите си за по добри шансове пред НАТО на бившия цар Симеон. По това време генерален секретар на НАТО беше испанецът Хавиер Солана, а Симеон още живееше в Испания.

Междувременно неговите възможности за влияние са пораснали - сега той е министър-председател на България", посочва авторът на днешната публикация в Ди велт.

В публикация, озаглавена "11 септември помага на Румъния и България за НАТО, мюнхенският всекидневник Зюддойче цайтунг пише: "Албания и Македония също са в списъка на кандидатите, но след атентатите от 11 септември стратегически важното положение на България подобри невероятно техните шансове да бъдат приети в НАТО. "Румъния и България могат да се възползват в най-добрия смисъл на думата от този трагичен епизод", цитира вестникът българския външен министър Соломон Паси."България ще бъде отличен съюзник и следващия път, когато САЩ поискат нейната помощ", цитира още от думите на първия ни дипломат Зюддойче цайтунг, като припомня, че България и Румъния са предоставили безусловно въздушното си пространство и летищата и пристанищата си за използване от американските въоръжени сили.

"Кой би помислил преди една година, че Румъния и България изведнаж ще излязат на най-челно място в списъка от кандидатите за НАТО?", пита австрийският всекидневник Ди Пресе. И отговаря: "Ужасните терористични атентати от 11 септември направиха възможно това. В месеците след тях Букурещ и София се проявиха като големи помагачи на САЩ в кампанията им срещу тероризма".

Вестникът акцентира върху изказаната от американския заместник-държавен секретар Армитидж похвала към двете страни заради предоставянето на военновъздушна база в Бургас за американските самолети-цистерни, зареждащи с гориво във въздуха летящите към Афганистан въздушни транспорти, както и участието на румънски войници в международните сили в Афганистан.

И все пак нищо още не е решено, смята Ди пресе, като посочва, че американският държавен секретар не е уточнил колко страни ще бъдат поканени за НАТО през есента в Прага. Според австрийския вестник в челото на кандидатската листа освен България и Румъния са и трите балтийски държави, а наред с тях големи шансове имат и Словения и Словакия, като за последната се смята, че може да изпадне от листата, ако популистът Мечиар се върне на власт на изборите през есента.

По БТА