България е третата най-добра страна в Европа за работа на жените

България е на трето място сред 31 държави в Европа като най-добро място за работа на жените, сочи изследване на агенция Reboot, обявено в навечерието на Международния ден на жената 8 март.

На първо място е Литва, а на второ – Финландия. На дъното на класацията са Турция, с много малка разлика пред нея е Австрия, а тройката на най-лошите държави за майките се затваря от Чехия.

Държавите са оценявани по три фактора – обезщетенията по време на майчинството и неговата продължителност, икономическите възможности пред жените и тяхната лидерската роля. Всеки от тях носи по 100 точки.

Литва получава най-висок резултат - 220.1 точки от общо 300 възможни. Страната предлага едно от най-добрите обезщетения за майчинство – плаща 77.58 на сто от заплатата в продължение на 18 седмици или 126 дни за отглеждане на дете, което ѝ носи 76.7 точки. Икономическите възможности за литовките също са оценени много високо - с 86.7.точки, заради все повече жени на ръководни позиции, но въпреки това оценките за лидерската им носят резултат от 56.7 точки, което означава, че все още има над какво да се работи.

Само с 13.4 точки по-малко, на втора позиция е Финландия, която събира 206.7 точки. Макар че страната не предлага толкова добро обезщетение за майчинство за 158 дни и събира по този показател едва 33.3 точки, в същото време тя полага съществени усилия за намаляване на разликата в заплатите на жените спрямо мъжете. Така по линия на икономическите възможности получава 86.7 точки. Също толкова взема и по линия на лидерството, като съществен принос за този прогрес има изборът на жена за премиер, отбелязват авторите на изследването.

България е на трета позиция с общ резултат от 196.7 точки, сто от които се падат на фактора майчинство. С продължителност от 58.6 седмици или 410 дни, държавата има най-дългото майчинство в света, като през това време плаща 90 процента от заплата, получавана преди раждането на детето. Оттам насетне обаче икономическите възможности за жените са оценени с едва 66.7 точки, а лидерството още по-ниско – само 30 точки, което поставя страната ни на 21 позиция по този показател от всички 31 оценени европейски държави.

На дъното на класацията с 66.7 точки е Турция. Жените там са ниско платени, дискриминирани са относно ръководните позиции и по време на майчинството, което е 112 дни, получават 66 процента от заплатите си отпреди раждането. Така държавата получава нула точки за лидерството на жените и само 20 точки за обезщетението за майчинство.

Само с 6.6 повече точки от Турция, Австрия също е на опашката. Жените там също са дискриминирани, когато става дума за ръководни позиции, и по показателя лидерство страната получава само 3.3 точки. Изключително нисък резултат – 13.3 точки, получава за икономическите възможности пред жените. 56.7 точки е събрала за предлаганото майчинство в пълен размер от заплатата за 16 седмици след раждането.

Чехия е трета сред държавите с най-лоши условия за работа на жените. Резултатът от общо 90 точки се дължи основно на 70 точки по линия на обезщетенията за майчинство. Жените там получават 61 на сто от своите заплати преди раждането в продължение на 28 седмици или 196 дни. Чехкините имат много по-слаби икономически възможности спрямо мъжете и получават само 6.7 точки по този показател, но откъм лидерство са малко по-добре с оценка от 13.3 точки.

"Общите резултати показват, че има известен напредък по отношение на равенството между половете на работното място в Европа. Литва, Финландия и България се класираха високо, което показва, че има някои подобрения. Въпреки това, разочароващите позиции на заможни страни като Германия и Дания отново потвърждават, че напредъкът към равенството между половете остава бавен в Европа", коментира Наоми Ахарони, директор и основател на организацията, провела изследването.

"Въпреки че е добре да се види известен напредък, жените все още са изправени пред множество предизвикателства, когато става въпрос за равенство между половете на работното място, което включва не само разликата в заплащането, липсата на лидерско представителство, правителствените стимули и баланса между професионалния и личния живот. Преобладаващите обстоятелства на пандемията Covid-19 несъмнено засилиха тези предизвикателства, като работещите майки поеха тежестта на последствията", добавя тя.