България е все още уязвима

Източна Европа е относително сигурно място за инвеститорите, но България все още остава уязвима, това се твърди в анализ на британската аналитична група "Икономист интелиджънс юнит", съобщи радио "Свободна Европа". Според анализа инвеститорите проявяват голям апетит към облигациите на страните от района, но по-внимателният поглед показва наличието на рискове.

Популярността на неотдавнашните емисии еврооблигации на България, Латвия и Москва не е изненадваща в светлината на стабилните макроикономически фундаменти на повечето страни от Източна Европа, твърди "Икономист интелиджънс юнит". Според цитираната оценка инвеститорите проявяват силен интерес към облигациите на страните от Източна Европа, в момент когато обръщат гръб на другите нововъзникващи пазари заради фактическия фалит на Аржентина.

Докато парите напускат Латинска Америка, страните от Източна Европа изглеждат относително сигурно място, твърди "Икономист интелиджънс юнит", напомняйки, че България емитира своите облигации по относително ниските 350 базисни пункта над германските държавни облигации, при условие, че през ноември средната лихва по облигациите на нововъзникващите пазари беше 1000 пункта над лихвите по американските книжа.

В анализа на "Икономист интелиджънс юнит" се изреждат няколко причини за относителния оптимизъм по отношение на страните от Източна Европа. Една от тези причини е свързана с продължаващите преговори за членство в Европейския съюз, които дават определена степен на сигурност за инвеститорите, много от които залагат на бързото сближаване между страните-членки и страните-кандидатки.

Подобни спекулации със сигурност бяха от полза за българската емисия еврооблигации, доколкото мнозина на пазара разглеждат България като последния реален играч сред кандидатките за членство в Европейския съюз, твърди британската аналитична група.

Друг фактор, подкрепящ апетита на инвеститорите към източноевропейските страни, е свързан с техните относително малки нужди от външно финансиране през следващата година, като очакваните емисии еврооблигации в района няма да надхвърлят 10-12 милиарда долара. Причините за това състояние са много, като може би най-важната от тях е относително ниската задлъжнялост.

В началото на прехода много от страните в района имаха малки или почти никакви дългове, а тези, които бяха тежко задлъжнели като Русия, Полша и България, получиха преструктуриране на дълга и по този начин сега са изправени пред относително ниска тежест по обслужването на своите външни задължения.

Продължаващата приватизация на държавните активи в района също дава гаранции на инвеститорите, че нуждата от външно финансиране ще остане управляема. Това, заедно с очакванията за запазване на здравословния приток от чужди инвестиции, трябва да неутрализира ефекта от отслабващите външни позиции през следващите 12 месеца.

В цитирания анализ освен това се отбелязва, че въпреки или точно заради забавянето на икономическия растеж в Европейския съюз западноевропейските компании ще продължат да прехвърлят своето производство в Източна Европа, тъй като много от страните в района предлагат комбинацията от качествена работна ръка, ниска цена на труда, подобряващ се бизнесклимат и добър достъп до европейските пазари.

Като положителни фактори за Източна Европа се споменават още очакванията, че икономическият растеж в Европейския съюз догодина ще бъде по-висок от този в Съединените щати и Япония. Освен това независимо от забавянето на стопанската активност в Евросъюза, източноевропейският износ се представи изненадващо добре през настоящата година, като резултат от това постигането на регионален растеж от близо 3.5 процента догодина изглежда възможно.

На този фон "Икономист интелиджънс юнит" предупреждава, че макар общата ситуация в Източна Европа да изглежда доста добре в сравнение с останалите нововъзникващи пазари, някои източноевропейски страни изглеждат уязвими. Загубата на приходи от туризма заради нестабилната ситуация в света заплашва да създаде финансови проблеми в няколко държави и особено в България и Хърватия.

Така например половината от хърватския износ е свързан с туризма. Значителното разширяване на търговския дефицит в България и Хърватия през тази година беше компенсиран именно от големите приходи от туризма, което позволи на двете страни да запазят дефицита по текущата сметка на ниво около 5 процента от брутния вътрешен продукт.

Заради тежкия удар върху туристическия сектор след терористичните атентати на 11-и септември обаче дефицитът по текущата сметка на двете страни със сигурност рязко ще се увеличи през следващите 12 месеца. Това пък ще увеличи техните външни финансови нужди и тяхната зависимост от международните капиталови пазари, предупреждава "Икономист интелиджънс юнит".

Според цитирания анализ други уязвими държави в района, макар и по други причини, са Румъния, Украйна и Словакия.