България губи над 10 млрд. долара от концесиите в Асарел, Челопеч и Елаците

Само от концесиите за подземни богатства в Асарел, Челопеч и Елаците, държавата е губи 7 млрд. долара, посочват в доклад до парламентарната комисия за борба с корупцията от екосдружението “Зелени Балкани”, оповестило документа в четвъртък. В него са отбелязани проблемите, свързани с концесиите на подземни богатства и предложенията за тяхното разрешаване.

Докладът е бил поискан от председателя на комисията Бойко Великов (БСП) след двучасова среща с еколозите в сряда и представлява солидна подкрепа на тезата на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров за преразглеждане на политиката на страната в управлението на подземните богатства. Чакъров дори инициира създаването на междуведомствен съвет за концесиите, който трябва да излезе с предложение пред Министерски съвет за повишаване на таксите, плащани за проучване, търсене и добив на подземни богатства, защото в момента приходите от концесии били малко. 

От екосдружението са изчислили, че добивните комплекси в Асарел, Челопеч и Елаците са били приватизирани само за 0,1 –0,5 на сто от тяхната стойност. Държавата е платила за изграждането на комбинатите 2,5 млрд. долара, а са продадени за под 20 млн. долара, като на новите собственици са били опростени разходите да капитално строителство, с което данъкоплатците били ощетени с няколкостотин милиона долара. Затова от “Зелени Балкани” искат обявяване на приватизационните договори за нищожни и повторна продажба на до 49 на сто от акциите им на търг.

Еколозите обвиняват частните собственици, че не инвестират в пречиствателни съоръжения, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и регионалните му екоинспекции не санкционират замърсителите, а собствениците на  пострадалите гори и земи не са обезщетени, въпреки че са загубили между 60 и 120 млн. долара. В доклада се посочва, че комбинатите, преработващи руди, трябва да бъдат задължени да строят със свои средства екосъоръженията и да обезщетят собствениците на замърсени гори и ниви.

Държавата получава унизително ниски концесионни такси за подземните богатства, чийто размер е едва 1-1,5 процента от добитите метали, твърдят от сдружението. Според тях запасите на метали в Асарел, Челопеч и Елаците са за над 10 млрд. долара, като оценката им била според покачването на цените на металите на Лондонската борса. Така държавата губела 7 млрд. долара и трябвало да се сключат концесионни договори, гарантиращи нейните интереси.

Концесионерите също така криели печалбите си и не плащали дължимите за това данъци, заради което еколозите настояват за данъчно-финансова ревизия на предприятията и нейните резултата да се използват да прекратяване на договорите.

Като друг проблем се очертава загробването на по-бедните на метали руди, от което държавата губела 3-4 млрд. долара от Челопеч и 700 млн. – от Асарел, пише в оповестения доклад. В него се иска собствениците да спазват утвърдените от Закона за подземните богатства показатели за извличане на металите.

Еколозите настояват да се забрани износът на цветни и редки метали и концентрати за преработка, от което държавата се е лишила от 70-150 хил. работни места за обработката на крайните продукти. Заради експорта на метали без ДДС, хазната ни пак била изгубила милиарди, пресмятат от “Зелени Балкани”.

Те предлагат в подготвяния нов проект на закон за подземните богатства да се предвиди създаването на нов орган към Министерски съвет, който да управлява подземните богатства, а не отговорността за концесиите да се размива между министерствата на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството и на икономиката и енергетиката. В момента всяко от тези ведомства сключва договори за концесии. 

Да се въведе задължително оценка за въздействие върху околната среда при търсене и проучване на находища, искат още от екоорганизацията, защото в момента се изсичали безразборно гори и се правели хиляди метри сондажи и канави, без да се консервират след това. Вземат се и се добиват стотици тона руда за техноложки изследвания без одобрени работни  проекти с екооценка, твърдят еколозите.

Като друг проблем сдружението поставя технологиите, с които се експлоатират рудниците. При 35-те находища се прилагат най-опасните технологии с цианиди и хлорни киселини, които извличат селективно само златото и среброто. Това, освен че оставя неизползвани останалите метали в рудата, но и при разлив създава опасност от замърсяване на поречията на реките и на цели региони. Затова еколозите настояват да се забранят методите за обработка на рудата с цианиди и киселини.

В заключение сдружението иска от парламентарната комисия за борба с корупцията да се проверят одитите на Сметната палата как министерствата на околната среда и водите и на икономиката и енергетиката са управлявали подземните богатства и добивните мощности. Да бъде сезирана прокуратурата в одитираните обекти, ако се установи незаконосъобразност, искат още еколозите.

Техният доклад бе оповестен ден, след като Върховният административен съд задължи министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров  да се произнесе по намерението на канадската компания “Дънди Прешъс Металс” да разшири златодобива от рудника в Челопеч до 3 млн. т годишно. Чакъров от няколко месеца бави становището си по инвестиционната програма, която е одобрена от Висшия експертен екологичен съвет и от министъра на икономиката и енрегетиката. Задържането на инвестицията на канадците предизвика множество спорове за управлението на подземното богатство. Част от тях бяха провокирани и от обявеното от Чакъров намерение за ревизия на концесиите. Скандалът стигна и до Европейския съюз, като екоминистърът бе принуден да се оправдава пред еврокомисарите с несъгласието на общините с чуждестранните инвеститори.