България и Северна Македония ще честват заедно делото на светите братя Кирил и Методий, свети Климент Охридски, свети Наум и цар Самуил. Решението е взето на заседание на правителството на премиера Зоран Заев, ръководено лично от него, се казва в официално съобщение на македонския кабинет.
Двете страни са съгласни да изпълнят договореното и в най-къс срок да определят датите за общите чествания.
При всяко официално честване на тези личности да се подчертава историческата истина за нашата обща история и това публично да се оповестява, призоват от македонското правителство.
Българо-македонската експертна комисия по въпросите на историята и образованието трябва да разреши въпросите от общата история свързани с Илинденското въстание, Гоце Делчев и други до края на 2019 г. , се казва още в съобщението на кабинета в Скопие.
Също така правителството подкрепи предложението на комисията за преглед на учебния материал в учебниците за шести клас в България и за седмия клас в Македония (Средновековие) до края на 2019 г.
Министрите бяха информирани, че двете страни са разгледали годишния доклад на експертната комисия, в който се посочва постигнатия напредък в областта на древната история.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
31 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Защо да е подозрителна "грешката", ако е през 17. век?
Не малка част от руните са запазени, но не са изследвани по понятни причини - измишльотините на комунделите.Касае се за много древна писменост.
И още, за Черноризец Храбър. Съгласен съм с изложението, но за мен е интересно кога е възникнала "грешката" в наименованието на произведението и автора. Ако това се е случило през 17 век, съгласи се, изглежда доста подозрително. Именно тогава се изработва "историческата обосновка" на славянството. Ако е станало в по-ранен период, то би трябвало да има данни за това. Има ли?
Напълно съм съгласен, но все пак едно уточнение. И кирилицата и глаголицата на Кирил и Методий не са се появили на голо място. И двете са конкретни екземпляри на писмени системи, принадлежащи към определени "семейства" и представляващи резултат от развитието на тези "семейства" към определен момент - края на IX и началото но X век. За "семейството" на глаголицата на Кирил и Методий се знаят някой неща, но то ("семейството") отново се нарича глаголица. "Семейството" на кирилицата не е добре изучено …
и си няма събирателно наименование. Затова, според мен, по правилно би било, когато говарим за "семейството" на глаголицата на Кирил и Методий да го наричаме "глаголици", а когато става дума за конкретна азбука от него да използваме "глаголица на ......" . В този смисъл продължавам да считам, че кирилицата е по-стара от глаголицата на Кирил и Методий. Безспорен е обаче факта, глаголици са използвани от българите много преди този момент. Но не само. Още на пръв поглед се вижда, че поне 20 графични символа от средновековната кирилица са налични в много по-старата българска руническа писменост. 15 от тези символи са налични и в старогръцката азбука. Обаче 5 идват единствено от руните. Доколкото старобългарските руни не са периодизирани то не можем да кажем как точно е изглеждало множеството от рунически символи към IX век. Във всеки случай обаче, според мен, има основание да се счита, че тези три писмени системи принадлежат към едно "семейство", т.е. те са не по-малко древни от глаголиците.
Браво! Все пак е възможоно помирението между роднини...
6. Блaжeний (cв.) Йepoним Cтpидoнcки (347-420), poдoм oт нaшитe зeми (Дaлмaция/Пaнoния), cтaнaл ceкpeтap нa пaпa Дaмac I (305-384) в Pим, кoйтo му възлoжил дa пpeвeдe Cвeтoтo пиcaниe нa лaтинcки (382-405), т.к. бил „нaй-учeният мъж нa cвeтa“. Cпpaвил ce блecтящo c oгpoмнaтa зaдaчa „пo cилитe caмo нa Бoгa“. Тaкa и лaтинцитe ce cдoбили c пpeвoд нa Cвeтoтo пиcaниe, нo cлeд кaтo тo вeчe билo пpeвeдeнo нa тpaкийcки визи/мизи-гoтcки, дeмeк нa бългapcки eзик oт учитeля нa тpaкийcкитe визи/мизи-гoти и тexeн Opфeй - cв. Opфил, пpи тoвa диpeктнo пpeвeдeнo oт юдeйcки, a нe oт eлинcки…
5. Пpa-Глaгoлицaтa (Глaгoлицa=Aзбукaтa) нa тpaкийcкия филocoф и кocмoгpaф Eтикуc Иcтep oт Дoбpуджa (4 в.) e билa дopaзвитa oт cв. Йepoним Cтpидoнcки в нeгoв вapиaнт, пoдoбeн нa пo-къcнaтa „ъглecтa” Глaгoлицa. Cв. Йepoним e cъвeтвaл и учитeля нa тpaкийcкитe визи/мизи-гoти cв. Opфил пpи cъcтaвянeтo нa нeгoвaтa aзбукa пpeз 4 в. и пpeвoдa нa Cвeтoтo Пиcaниe. 5 вeкa пo-къcнo Кoнcтaнтин Филocoф и apxиeп. Мeтoдий уcъвъpшeнcтвaли пpa-Глaгoлицaтa нa Eтикуc, cв. Opфил и cв. Йepoним в Cтapoбългapcкa Глaгoлицa. „Ъглecтaтa” Глaгoлицa ce e изпoлзвaлa в Xъpвaтия дocтa пo пpoдължитeлнo oт Cтapoбългapcкaтa;
4. Гopният фaкт e дoкaзaн oщe пpeди 40 гoдини oт д-p Бoжидap Пeйчeв (впocлeдcтвиe пpoфecop в Гьoтингeн) и e публикувaн в cп. „Филocoфcкa миcъл” (кн. 2, 1979 г., cтp. 72 – 85). Въпpeки тoвa cлaвянoфилcкитe и pуcoфилcкитe пpeдcтaвѝтeли нa кaзиoннaтa бългapcкa лъжe-иcтopиoгpaфия пpoдължaвaт дa зaблуждaвaт бългapитe, чe някoй cи „Чepнopизeц Xpaбъp“ нaпиcaл „Зa буквитe“, a нe чe e нaпиcaнo кpитичнoтo cъчинeниe „Зa буквитe нa Чepнopизeцa Xpaбaн“ oт цap Cимeoн Вeлики или нaй-близък нeму пиcaтeл. Дaжe paздaвaт гoдишни жуpнaлиcтичecки нaгpaди нa имeтo нa имeтo нa митичния „Чepнopизeц Xpaбъp“. :)
3. Нaй-вepoятнo личнo цap Cимeoн Вeлики или пиcaтeл oт нeгoвия кpъг e нaпиcaл тpaктaтa „Зa буквитe нa Xpaбaн Мaвъpa“. В нeгo тoй пoлeмиpa c имeнития apxиeп. Мaуpуc Xpaбaн, т.к. Цapят нe e иcкaл дa ce зaтъмни cлaвaтa нa cъздaтeлитe нa Cтapoбългapcкaтa пиcмeнocт и eзик, нa бaщa cи и нa ceбe cи кaтo мeцeнaти нa cв. Ceдмoчиcлeници. Пo-къcнo, някoи пo-нeгpaмoтни пpeпиcвaчи лecнo пpeкpъcтили Xpaбaн нa „Xpaбъp“, тa дa им звучи пo-paзбиpaeмo нa бългapcки, и Мaвъp - нa „Чepнopизeц“, т.к. eпиcкoпът ce излъчвa oт cpeдитe нa „чepнoтo дуxoвeнcтвo“ - тpябвaлo пpeди тoвa дa бъдe мoнax, т.e. „чepнopизeц“;