България и още осем страни искат трайно присъствие на НАТО заради агресията на Русия

Плевнелиев: Югоизточна Европа не е периферия, а център на геополитически интереси

България и още осем страни искат трайно присъствие на НАТО заради агресията на Русия

Лидерите на девет централно и източноевропейски страни и прибалтийски държави заявиха в съвместна декларация, че са "дълбоко разтревожени" от "агресивното поведение" на Русия и подкрепиха трайно присъствие на НАТО в региона, съобщи Ройтерс.

"Ще настояваме твърдо за необходимостта Русия отново да започне да уважава международното право, както и международните си задължения, отговорности и ангажименти като предварително условие за основани на вярата и доверието отношения между НАТО и Русия", се посочва в съвместната декларация от Букурещ.

В текста се отбелязва също, че лидерите ще се присъединят към усилията за осигуряване на "солидно, надеждно и устойчиво" съюзническо военно присъствие в региона и ще подкрепят по-дълбоко сътрудничество между НАТО и ЕС.

В рамките на Алианса вече се обсъжда засилване на присъствието в района.

Президентът Росен Плевнелиев, който участва в срещата, коментира, че Европейският съюз (ЕС) и НАТО трябва да разглеждат региона на Югоизточна Европа не като периферия, а като център на геополитически интереси и политики.

Българският президент определи ситуацията със сигурността в региона като непредсказуема, вследствие на рекордния брой кризи.

"Гражданите чувстват тази несигурност и очакват от политиците да действат решително, да работят за решаване на кризите, а не за тяхното задълбочаване. Не трябва да чакаме кризите да се появят на телевизионните екрани, за да действаме. Крайно време е да обединим усилията си за отстраняване на причините, а не на последствията от тези кризи. Мирът не е само отсъствие на война. Мирът означава и правила и върховенство на закона, които важат за всички", заяви Плевневлиев.

Държавният глава посочи още, че НАТО трябва да бъде готов да посрещне предизвикателства "от всички посоки“.

"Всички съюзници трябва да бъдат еднакво защитени. Приемането на Плана на НАТО за извънредни ситуации за България и Румъния, както и изпълнението на Плана за готовност за действие от Уелс, са важна стъпка в тази посока“, заяви Росен Плевнелиев, цитиран от прессекретариата на държавния глава.

Той допълни, че Планът за готовност за действие трябва да бъде последван от дългосрочна адаптация на Алианса, чрез прилагането на балансиран подход, който да включва устойчиви мерки за сигурност, укрепване на военните способности на съюзниците и готовност за бързо разполагане на силите на НАТО, там където това е необходимо.

България очаква темата да бъде основна и на следващата Среща на върха на НАТО във Варшава през 2016 г.

На срещата в Букурещ българският президент приветства фокуса на Алианса върху сигурността в Черноморския регион след анексирането на Крим от Руската федерация.

"Провеждането на редица съвместни учения и тренировки на съюзниците в региона е начинът да повишим отбранителните способности и съвместимостта на нашите въоръжени сили“, посочи държавният глава.

Президентът припомни също така, че ключова задача пред съюзниците остава повишаването на средствата за инвестиции в отбраната.

"За да преодолеем тенденцията за намаляване на бюджета за отбрана, свиках Консултативния съвет за национална сигурност в София. В резултат на това България ще увеличи бюджета си за отбрана от сегашните 1.19% до 1.35% от БВП през 2016 г. и плавно ще повишава разходите си до достигане на 2% от БВП в рамките на десетилетие“, посочи българският президент.

На Консултативния съвет беше взето и решение ускорено да се повиши съвместимостта на българските Въоръжени сили с тези на нашите съюзници, чрез придобиването на въоръжение, което отговаря на стандартите на НАТО.

Според държавния глава, отговорът на ограничените финансови ресурси е изпълнението на проекти съгласно концепцията за Интелигентна отбрана. „Например, трябва да обмислим експлоатация на изтребители и обучение на пилоти в рамките на НАТО съвместно с други страни членки от региона“, заяви президентът Росен Плевнелиев.

Откриването на Координационния център на НАТО в България и в другите пет държави от източния фланг на Алианса, както и решението за създаването на подобни центрове в Словакия и в Унгария, са важна стъпка към повишаване на отбранителните ни способности, посочи още президентът Плевнелиев в изказването си.

Държавният глава открои и значението на акредитирания у нас Център на НАТО за управление при кризи и призова съюзниците да се включат активно в неговата дейност.

"Срещата на върха във Варшава ще ни даде отлична възможност да обединим усилията си за подобряване на нашата сигурност и да гарантираме, че Алиансът е добре подготвен за всякакви бъдещи заплахи. България ще продължи да допринася за отбраната и за колективната сигурност на Алианса“, каза още българският президент.

Участниците в срещата приеха съвместна декларация "Съюзническа солидарност и споделена отговорност“.

Още по темата
Още от България

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?