България има качествени вина, които идват от 8 специфични района на страната

В момента могат да се откроят 8 региона в страната, които са с характерен климат, почви и са най-подходящи за конкретни сортове грозде. Това са специфични винени райони, които трябва да бъдат припознати и от производителите, и от ценителите на виното, заяви в интервю за Mediapool Емил Коралов, идеолог и издател на DiVino.bg и DiVino Magazine. За 12 път предстои да се проведе форума DiVino.Taste. Той ще отвори врати от 1 до 3 декември в зала 1 на Интер Експо Център София.

Г-н Коралов, предстои 12-о издание на форума DiVino.Taste, акцент ще са винените региони. Защо е важно да ги откроите?

Винените региони на страната винаги са били на фокус в изложението. Още от първото издание акцентираме на регионите на България. По принцип проблемът с регионите е много сериозен. Официално, по закон, страната ни има два винени региона - Дунавска равнина и Тракийска низина. Това обаче абсолютно не отговаря на нуждите на винения бранш и не кореспондира с действителността.

Във всички останали европейски страни, производители на вино, тези региони са много по-сегментирани и това, освен че е добре за производителите и ги пази от нелоялна конкуренция, се използва за маркетинг, реклама и популяризиране на виното. Т.е. избите представят себе си с вино от конкретно място. В България в голяма степен това не е така.

Затова ние, от DiVino, и въобще повечето хора във винения бранш, смятаме, че тази ситуация е изключително лоша за българското вино и по никакъв начин не му помага. Затова открояването на различните региони с техните специфики и тероари е кампания, която сме подели много отдавна и с всяка изминала година акцентът ни върху нея става все по-отчетлив.

Колко винени региона по принцип има България и кои са те?

В DiVino сме ги разделили на 8 региона и те се припознават от голяма част от представителите на винения бранш. Започваме с долината на Струма - това е един от най-разпознаваемите региони. Следват Западна Тракия и Източна Тракия. Някой може да се попита защо сме разделили Тракия? Защото климатът и почвите са абсолютно различни в двете места. Тази част, която е по към Пловдив е по-горещата, по-топлата. Там е и царството на мавруда, един от най-известните български сортове, който най-добре се проявява точно там.

В Източна Тракия пък има много интересни вина от каберне совиньон, каберне фран, рубин. Ако погледнем към Черно море, там сме идентифицирали два региона - Южно и Северно Черноморие, което е доста логично, защото климатът при тях е много различен. Северното Черноморие е може би най-доброто място за бяло вино в България, като и червените естествено не са за пренебрегване.

На юг остана да спомена Сакар, който е много специфичен район. Намира се от Харманли надолу, а от другата страна на река Марица са Източни Родопи. На север е Централна Дунавска равнина, която се простира от Шумен до Плевен и Северозападна България, която също е много специфичен и интересен район.

На вашето изложение, което предстои през уикенда, от всичките региони ли ще предложите вино?

Да, тази година участват 96 български изби, толкова много никога не са се представяли. Това изложение се радва на изключително голям интерес от страна на производителите. Освен че по традиция изложителите са разпределени в залата по региони, майсторските класове от паралелната програма също са основно свързани с темата.

По време на форума ние лимитираме производителите да представят на щандовете си до 7 различни вина. Някои от тях не могат да достигнат този брой, но повечето могат да покажат много повече продукти. Ограничението го слагаме, защото ако разнообразието е прекалено голямо, със сигурност ще започне да става объркване сред посетителите.

На щандовете си някои от изложителите решават да покажат най-продаваните си вина, други показват най-добрите си. Избите сами решават каква стратегия да приложат.

Когато говорихте за 8-те региона, си припомних, че преди няколко години Министерство на туризма по времето на министър Николина Ангелкова създаде винени маршрути. Те работещи ли са, могат ли да превърнат туристите в ценители на виното?

Говорите за винено-кулинарните маршрути. Не, те не са работещи. Има някои, които съвпадат с винените региони, но като цяло се разминават и въобще не отговарят на специфичните винени региони. Те са 12 винено-кулинарни маршрути и причината да са точно толкова е, че толкова са месеците в годината, което е нелепо.

Винените райони трябва да се припознаят от хората в бранша и ние, както в DiVino, така и в Българската асоциация на винените професионалисти (сдружение от съмишленици професионалисти в различни области на виното - маркетолози, винари, специалисти по винен туризъм, журналисти), работим активно в тази посока.

Дори не сме абсолютно убедени, че така дефинирани районите трябва да влязат в закона. В закона трябва да се специфицират други неща. По-скоро си ги представяме да са припознати на маркетингово ниво, а вътре в региона самите винари се сдружават и си правят съответните наименования за произход – както е в цяла Европа.

Наименования за произход, имате предвид за защита и разпознаваемост на пазара на ЕС?

Да, те преди бяха различни, сега са доста уеднаквени в цяла Европа. Това се отнася и за храни, и за вино. Знаете, България при храните защити киселото мляко, българското бяло саламурено сирене, Странджанския манов мед. 

А колко вина с наименование за произход е защитила страната ни?

По смисъла на сегашното европейско законодателство – николко. Процесът е доста труден и изискванията са доста високи, особено когато говорим за Защитено наименование за произход (ЗНП). Ние като асоциация се борим да променим тази ситуация, до момента най-голяма чуваемост получихме при правителството на Кирил Петков, при сегашните управляващи също има разбиране, надяваме се да извървим пътя докрай.

Да се върнем на изложението. Какви изненади готвите?

Изложителите припознават това изложение като най-важното за тях, затова и участват толкова много винарски изби. Надявам се, както всяка година, да дойдат много хора и производителите на щандовете да не могат да си вдигнат главата от работа.

Изложителите има с какво да изненадат посетителите, защото, както ние от DiVino обичаме да казваме и вече го превърнахме в слоган: Българското вино е по-добро отвсякога. И това наистина е така. То става все по-добро и по-добро. Проблемът е точно в това, че спецификата на регионите се губи. От гледна точка на технологии, на грозде, вината стават все по-добри.

Проблемът също е, че трудно пробиваме на чужди пазари, а и реализацията на българския пазар също е много трудна. Иначе от гледна точка на качеството, нещата са абсолютно несравними с миналото - нивото е в пъти по-високо, отколкото преди 10-15 години, да не говорим за преди 1989-а.

На какво се дължи това?

На инвестициите в бранша, разбира се, но най-вече на хората. Българските винари ходят в чужбина, учат, стажуват, работят и носят know how. Дължи се и на конкуренцията на чужди вина на нашия малък пазар, който е част от големия пазар на ЕС.

И редица други фактори, които правят цялата картина по-добра – технологиите, нивото на хигиената, дизайна на етикетите, ако щете, въпреки че те определено нямат връзка с качеството, но имат влияние върху цялостното усещане за продукта вино.