България иска от ЕК нова забрана за слънчоглед от Украйна, но се отказва за житото

България ще поиска удължаване на забраната за внос на слънчоглед от Украйна, но ще се откаже от ограниченията, които в момента се налагат за внос на пшеница.

Наред с това страната ни ще иска налагане на ограничения за внос на сухо мляко и нерафинирано олио. Ще води и преговори с ЕК за налагане на вносни мита, докато българските фермери реализират продукцията си.

Преговаря се и за допълнителна евро помощ за поддръжка на пътната инфраструктура, през която минават товарите от Украйна. Това стана ясно в четвъртък от изказване на аграрния министър Кирил Вътев, който събра на обща среща производители на олио и преработвателите на слънчоглед след като стана ясно, че заводите за олио са на път да затварят заради липса на суровина.

Зелена светлина за пшеницата

След протести на фермери в България, Румъния, Словакия, Унгария и Полша ЕК въведе ограничение до 15 септември през тези страни да преминава транзитно пшеница, рапица, слънчоглед и царевица, но не и да могат да се предлагат на техните вътрешни пазари.

Сега страната ни ще настоява пред Брюксел удължаването на забраната да важи до Нова година, каза Вътев.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов, който е и съветник на Кирил Вътев обяви, че зърнопроизводителите се отказват от забрана за украинското жито, защото са осъзнали, че без значение дали влиза на българския пазар, то не се реализира у нас, а се купува от търговците и се изнася.

"Украинската пшеница взе нашите пазари за износ, затова няма нужда за забрана за вътрешния пазар", каза Проданов.

Заводите за олио са на път да затворят, но цената на олиото няма да поскъпва

Независимо от споровете между производителите на слънчоглед и преработвателите олиото не се очертава да поскъпва, прогнозира Яни Янев, председател на Съюза на производителите на растителни масла. Той потвърди, че заводите за олио ще затворят, ако не се пусне по-евтиния украински слънчоглед, който се предлага на международните борсови цени.

Оказва се, че българските зърнопроизводители предлагат слънчогледа си на завишени цени, а заводите не купуват, защото от него ще произведат скъпо олио, които няма да могат да реализират за износ.

Илия Проданов заяви, че българските зърнопроизводители продават само на българските преработватели на слънчоглед и през годините не са изградили канали за износ на суровината си.

Именно затова те държат на по-високи цени, които са дошли в следствие на по-високата себестойност на продукцията им заради завишени цени на торове и препарати за растителна защита заради войната в Украйна.

Проданов заяви, че сделки на български слънчоглед има, като са продадени 600 000 тона, от началото на година. Яни Янев контрира, че количества са по-малко спрямо необходимите на заводите.

Зърнопроизводителят Радослав Христов посочи, че в страната ни има 600 000 тона преходни количества слънчоглед от миналата година и се очаква реколта от нови 2 млн. тона.

България ще преговаря и за защитни вносни мита

От думите на аграрния министър Кирил Вътев стана ясно, че България ще преговаря с ЕК за въвеждане на защитни вносни мита за слънчоглед, сухо мляко и нерафинирано олио от Украйна.

Те ще важат докато българските фермери не реализират продукцията си. Такава политика реализирала съседна Турция.

Тя обаче не е част от ЕС и може едностранно да взема решения, докато за България ще е необходимо одобрение от Брюксел.

Подобна идеи бяха обсъждани още по време на служебното правителство, но те не получиха зелена светлина от Брюксел.

Междувременно от думите на Кирил Вътев стана ясно, че страната ни ще кандидатства за помощ от ЕК за инфраструктура, заради транзитния превоз на суровини от Украйна. Полша била получила за тази цел 1 млрд. евро, а служебното правителство на Гълъб Донев дори не поискало такова подпомагане.