България избрала по-евтин метод за спиране на ядрени блокове от Литва

Избраният "отложен" метод за демонтаж на 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй" е по-евтиният вариант, в сравнение с избрания от Литва незабавен демонтаж на ядрените съоръжения, съобщи директорът на българската ядрена централа Йордан Костадинов пред БНР.

Първите два 440-мегаватови реактора на централата окончателно бяха спрени на 31 декември м.г., в изпълнение на ангажимента на България пред Европейския съюз. За спирането им съобщиха повечето световни медии, които припомниха, че българското правителство е поело ангажимент пред Брюксел да спре и 3 и 4 блокове през 2006 година.

В същото време, пред Дарик радио Костадинов не отрече, че този вариант дава възможност за възобновяване на работата на реакторите. На въпрос дали ако нещата се развият благоприятно, първите два блока на централата могат отново да влязат в действие, Костадинов отговори, че няма технически причини, поради които 1 и 2 блок да не могат да бъдат въведени отново в експлоатация. Той обаче посочи, че България вече е поела ангажименти и те се изпълняват.

При отложения метод за демонтаж, през първия етап от извеждането на блоковете от експлоатация, горивото се съхранява в близост до реактора, в така наречения басейн за отлежаване на касетите. Това е времето, при което спада остатъчното топлоотделяне от страна на горивото, след което касетите могат да се транспортират до хранилище, обясни в интервю пред БНР Костадинов. След това започва един период около 30-37 години, през който трябва да спадне активността и след това започва демонтаж, дезактивация и разрушаване на съоръженията на реактора.

Костадинов напомни, че България разполага само с хранилище за мокро съхранение на отработеното ядрено гориво, в което касетите могат да се съхранят за сравнително кратък период от време. В момента върви процедурата за избор на фирма, която трябва да построи и хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво. Според шефа на АЕЦ "Козлодуй", неговото изграждане трае около 3-4 години.

До 2 месеца ще бъде готов и докладът на междуведомствената група, която анализира последиците от спирането на блоковете.

В момента останалите в централата 3,4 и 6 блок работят с пълна мощност - 100%, а натоварването на 5 блок е 80 процента, добави шефът на централата.

Като проблем пред евентуално удължаване на срока за експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" след 2006 г. Костадинов посочи подписаното през 2000 г. и парафирано от парламента кредитно споразумение с ЕБВР. В края на септември м.г. българското правителство пое ангажимент да затвори и тези два реактора през 2006 г., но срещу условието ЕС да провери нивото им на безопасност. Публично кабинетът обяви, че разчита на тази проверка да промени мнението в ЕС за степента на безопасност на двата блока.

По силата на кредитното споразумение с ЕБВР, се отпускат средства за модернизацията на 1000-мегаватовите 5 и 6 реактори. В споразумението има и текстове, които касаят първите 4 блока. Каквито и да бъдат резултатите от партньорската проверка на ЕС, ако тези текстове останат в това кредитно споразумение, ние сме задължени да спрем блокове 3 и 4 до края на 2006 г., заяви Костадинов и добави, че една промяна в този документ няма да е лек процес.