Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация
България изнася само суровини?

Чували сте тази фраза, нали? Обикновено е съпроводена от жалба по светлото социалистическо минало, когато страната е имала заводи и е изнасяла електрокари, компютри и други световно признати продукти на местната индустрия. Или пък следва сравнение с развитите страни на запад от нас, които произвеждат и изнасят „стоки с висока добавена стойност”, за разлика от България, която можела да се похвали само със суровините си. Ще каже човек, че страната е класическа суровинна икономика ала латиноамериканските страни.

Всъщност икономическата статистика е съвсем прозаична. Данните на БНБ (именно данните на БНБ за външната търговия по начин на използване групират стоките по степента на преработка, която ни интересува от гледна точка на това до каква степен България изнася суровини) показват, че делът на суровините и материалите в износа на страната стабилно пада – от 53,1% през 1995 г. (най-старата година, за която БНБ е публикувала данни за външната търговия) до 39,0% през 2017 г. Това идва да покаже, че преди 22 години повече от половината износ на стоки от България е бил суровини и материали (в стойностно изражение), а сега това се отнася за по-малко от 40%. Т.е. очевидно по-голямата част от износа на страната вече не е суровини.

Това преструктуриране в стоковия износ върви ръка за ръка с още един изключително положителен процес, а именно – увеличаване на дела на инвестиционните стоки. Този дял нараства като трайна тенденция, от 13,9% през 1995 г. до 25,2% през 2017 г. Именно инвестиционните стоки традиционно стоят зад клишето „стоки с висока добавена стойност” – тук влизат машините, уредите и апаратите; електрическите машини; транспортните средства; резервните части и оборудването и други.

Всички подгрупи на инвестиционните стоки бележат ръст в дела си от общия износ, като при някои – резервните части и оборудването и другите инвестиционни стоки - той е дори повече от двоен.

Извън суровините и инвестиционните стоки другите две големи  групи в износа – потребителските стоки и енергийните ресурси показват по-колеблива динамика. При енергийните ресурси също се вижда нарастване на дела спрямо 1995 г., докато при потребителските стоки, въпреки известно нарастване в началото на хилядолетието, делът остава почти без промяна спрямо базовата 1995 г.  

Като цяло, промените в структурата на българския износ на стоки са изключително позитивни през последните 2-3 десетилетия. Те показват ясна тенденция на преструктуриране към все по-голям дял на инвестиционните стоки,  които са с висока степен на преработка, за сметка на все по-малък дял на суровините и материалите (т.е. стоки с ниска степен на преработка).

Този процес е огледален на сериозните инвестиции в българската индустрия, но и отразява нейната добра експортна конкурентоспособност – ако промишлеността, произвеждащата инвестиционни стоки, не беше конкурентна, трудно щеше да увеличи стойността на износа си с 1212% (т.е. повече от 13 пъти) от 1995 г. насам.

За сравнение, общият износ на стоки е нараснал в стойностно отношение около два пъти по-бавно - със 628% или с повече от 7 пъти. Всъщност инвестиционните стоки са групата в износа на стоки с най-силния ръст от 1995 г. насам спрямо всички останали групи, което също е достатъчно показателно за доброто представяне на местна индустрия на чуждите пазари.

Въпреки всичко това, мантрата, че страната изнася най-вече суровини, продължава да се напява, включително и от преподаватели по икономика и други т.нар. експерти.

*Текстът е част от седмичния Преглед на стопанската политика на Института за пазарна икономика и е публикуван на сайта на института.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #6

    Понеже на запад изтича умствен капитал от високо качество, можем да направим западната наука "производство". Ние все още не сме опитали да направим фирмите си интернационални, което ще ги направи конкурентни. Друг пример: медта, която изнасяме като проводници, можем да впрегнем в произвоства, в които тя е страничен продукт. Медта като ковък метал може да бъде използвана в художествените занаяти и т.н. Гърците направиха селското си стопанство известно, след като внесоха калифорнийски сортове плодове и зеленчуци като семена...

  2. Територия на Мики Маус
    #5

    И хора,и хора! И капитали! Най-вече от корупция!

  3. Знайко
    #4

    Един малък пример: за 2017 година износът на оръжейна продукция на България на глава от населението е почти два пъти по-голям от този на Русия (сметнете сами: 1,2 млрд долара на 7 милиона население спрямо 15,16 млрд на 147 милиона).

  4. NervnaKletka
    #3

    Е то си азбучна истина - бедните страни изнасят суровини, богатите изнасят стоки. Темата е 1000000000 пъти по-важна от апартаментгейт, ама не е толкова интересна. По-интересно е на кой е кумувал Цв.Цв. и каква убавица е Ц.Ц.

  5. pepe
    #2

    "Инвестиционни стоки"? Seriously? Ама не, честно... :) "обращение"? А къде /изгубихте/ индустриалните стоки /продукти/ /примерно/? Ах, виж ти, думичката "продукти" можела да се използва в словосъчетането "инвестиционни продукти". ... аграрни/селскостопански/... продукти... нещо... диаграмката, таковънкато... ?

  6. асен
    #1

    чудесна новина!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.